Пенчо Славейков
Майският месечко грей презполвен…

Майският месечко грей презполвен.

Мярка се моята сянка пред мен —

кърши се, сниша, изправя, извива,

с другите сенки крайпътни се слива,

тамо де стръмния път криволи,

покрай горица от тъмни ели.

Спра ли се — мигом и тя се запира,

свърна ли — ето и тя ме сподиря,

гневно с бастона замахна ли аз —

ето и тя че замахва завчас…

А от небото с звездици обсяно

майският месечко гледа засмяно,

как се боричкат две сенки в нощта,

в таз, що е метнал той сам над света.