Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Данаил Радков
Източник
vanyog.com

Издание: Стоян Михайловски. Събрани басни. Т.Ф. Чипев, София, 1939 г.

История

  1. — Добавяне

Балкански дъб се възгордя и каза: — Тоз Балкан

От мен, за мен и в мен живее!

Аз съм гигант! Аз съм титан[1]!

И естеството[2]

Пред мен благоговее! —

Самопоклонство дълго време не вирее…

Гръм падна от небето

Връх дъба — повали го —

И с най-нищожните трънаци приравни го…

* * *

Ти който себе си наричаш господар, —

В какво се различаваш ти от простий колибар?

И ти, и той, еднакво немощна човешка твар, —

Днес оживена кал,

А след два дни безжизнен прах…

У тебе и у него — заран песен, смях,

А вечер охкане и жал…

О, да, и той, и ти,

Пред Божията слава вий сте суети

Безславни,

А пред гробовний червей мърши равни!

Бележки

[1] титан — В гръцката митология (Titanes) чеда на Урана (небе) и Гея (земя) — Япет и Кронос, богоборци, въстанали срещу Зевс и низвъргнати от него в Тартара. В преносен смисъл — мощна личност надарена с висша духовна независимост.

[2] естество — природа; у нас чрез рус.; лат. корен в es-sentia, глагол esse съществувам; фр. essense — същина на нещо.

Край