Стоян Михайловски
Наука

В четмо затънал, преживях верига от години;

обсебих мъдрината на сто мъртви поколенья…

Зачалото и свършекът на светските съдбини

за мене бяха в разума; припаднах на колене

 

пред микроскоп и пред компас; обхождах с телескопа

нов мир; създавах Формули; на Цифрата робувах…

Измама!… Най-подир узнах, че Пушката и Топа

са плод на Цифрата и че на див кумир слугувах!

 

В човешкий гений видях жлъч, в изкуството човешко

намерих пустота, тма, блян, изступленье тежко!

Сърцето ми жеднееше за радости, каквито

 

науката не дава — и остана си несито!…

Под лютий гнет на мисълта сал мъртвостта вирее;

тоз, който знай, е същество, което живо тлее!…