Стоян Михайловски
Нирвана (Небитие)

Mors memoriae

О, дивна, свръхдушевна и безименна услада,

която се изказва с тез слова: Да не усещаш!…

Без страстен да стоиш и пред Едема, и пред Ада,

и нито признак на живот — в живота да не срещаш!…

 

Да гледаш, без да гледаш, сляп да бъдеш в светлината!…

Да бъдеш глух за всеки рев и глух за всяка песен!…

Да се забравиш!… В бързия вървеж на времената

да се разсееш като дим в безкрайний свод небесен!

 

Да имаш върху съвестта си хладна плоча гробна!

Пуст зрак, мечта подвижна, твар на сянката подобна,

злотворен случай с теб да си играй — от небосклони

 

към небосклони Съдбата вседневно да те гони,

от устите ти охкане горчиво без да пада!…

О, дивна, свръхдушевна и безименна услада!