Иван Йончев
Какво са…

— Какво са, о татко, в небето звездите,

що греят тъй дивно на модрия свод?

— На мъртвите те са, о сине, очите —

на всички, умрели за своя народ.

 

— Какво са, о татко, в полето цветята,

що никнат тъй нежно под летния зной?

— На мъртвите те са, о сине, сърцата —

на всички, които умират във бой.

 

— Зефирите, татко, какво са — лъките,

що лъхват тъй чудно и милват весден?

— На мъртвите те са, о сине, душите —

Бродящи да найдат дома си рожден.

 

— А слънцето, татко, какво е тогава,

туй слънце, що грее над родния кът?

— То сине невръстен, онази е слава,

що всеки безсмъртен оставя след смърт…