Константин Величков
XI. В Колосея

Когато смисля посред свойто удивленье,

че целий паметник опръскан е с петна

от кръв и в зверски оргии тука, с бясно рвенье,

наслада е търсила хилядна тълпа,

 

пред моя взор тогаз неволно се рисуват

пълчища варварски и гледам ги безброй

през Алпите високи, снежни кат минуват

и въз Италия се спущат с гневен вой;

 

и хуни и херули, и готи и вандали

пред моя дух възнегодуван се вестят —

всред грозний вид на храмове, дворци пламнали,

 

кои на цял народ над гроба се рушат —

оръдия за мщение разсвирепяли

на божията висша правда на светът.