Константин Величков
XLVIII. Минаха вече дните топли…

Минаха вече дните топли. В небесата

захващат тъжни облаци да се вестят,

напуснаха си лястовиците гнездата,

на юг към жилищата зимни се стремят.

 

Кат тях за милата, далечната родина

случайните другари готвят се на път;

изгнаникът остава само на чужбина

и сълзи горки от очите му текат.

 

Кой знае, един ден ще се затъжи

и ще се върне скитникът бездомен,

но всуе в родний край ще пита може би

 

за тез, кои са го любили тамо… Скромен,

печален между живите ще се яви

като изтъркан някой и забравен спомен.