Константин Величков
XXXIX. В часът вечерни…

В часът вечерни спирам се с наслада

край малкий залив. После дълъг път

в борба с стихиите калена ладья

почива, морна още, край брегът.

 

До старий капитан, на кръг седнали,

матрозите, след скромний си обед,

приказват за премеждя, за печали,

за дългий път, кой чака ги напред.

 

Фенер окаден смутно мъжделее

на мачтата, платната де висят;

в безоблачно небе луната грее,

 

матрозите прибират се да спят,

вълните глухо надалек шумят

и ладията тихо се люлее.