Константин Величков
XXXVII. Мечтаех аз…

Мечтаех аз: на мощен кораб плувах

по ширните морета и отвред

потайни гласове неземни чувах:

подвластен беше мене целий свет.

 

Земи, царства, народи свойте тайни

откриваха усмихнато пред мен;

очи ми в гледки тънеха омайни

и плуваше в мечти духът пленен.

 

Сърцето ми затупа с радост свята:

вести се родний бряг край сенчаст лес

и полетях да стъпя на земята;

 

но прозвуча към мен жестока вест:

назад! И там изохка ми душата:

о, горко на изгнаника злочест!