Константин Величков
XXXV. Пред моите очи…

Пред моите очи обширний Цариград разстила

с блясък чуден своите вълшебни красоти

и тъй пленява ме с неудържима сила

кат някога си мойте войнствени деди.

 

И сещам да възникват в мен пориви алчни,

и питам се неволно що бих сторил,

да бих имал в ръцете си на Крум юначни

пълчища, които тука е водил.

 

Защо корона василевска вий мечтахте,

о, мои храбри, мои тайнствени деди

и, победители, назад се пак върнахте?

 

Дали не мъчеше кат мен и вашите гърди

тъга за родните полета и гори,

и ней и блянове, и слава жертвувахте?