Константин Величков
XX. И рекъл бях…

И рекъл бях аз: зимата измина,

за мен настават пак тъжовни дни;

на радостта в мен чувството загина:

как може пролетта да ме плени?

 

О, пролет, що си с мъх зелен обвила

и голата, безплодната скала,

зачух в въздуха птича песен мила

и тя душата ми в празника ти сля!

 

О, пролет! Светлей горе в небесата,

играй в вълните, шумоли в лесът,

пей с славея, благоухай с цветята!

 

На всички, кои пъшкат под гнетът

на нуждата жестока, на теглата,

о, пролет, мир, надежда дай в душата!