Метаданни
Данни
- Година
- 1883 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Набиране
- Гергана Стойчева
- Източник
- Словото
Издание:
К. Величков. Съчинения в пет тома. Подбор и редакция: Илия Тодоров. Български писател, С. 1986
История
- — Добавяне (от Словото)
Торба и тояга, торба и тояга…
по цял ден се скитам из прахът, калта.
Пече ли слънцето, порой ли наляга,
влача се едноман и само нощта
на моята снага, и тъй веч изгнила,
подлива по малко от своят елей.
Но щом е на изток зората избила
и в гъстото храстье славеят запей,
сънят, този дар на природата — майка,
отбягва от мене — костите болят.
И ставам, и цял ден низ пътя се вайкам.
Ръце ми треперят, крака ми тежат.
Но нямя пак друго какво да се прави:
у дома край къта старата лежи.
Ех, боже, прости ме, едва л’ ще оздрави,
но мен като камък на сърце лежи…
Да, аз судни мъки със нея патих:
но вижда се, богу аз много съгреших…
Тъй съдено било: на стари години
с просия да мина тоз мътния свет…
А тъй ли то беше, когато в младина
аз, пълен с надежди, сал гледах напред!…
Три сокола — сина войната грабна ми,
къщица, добитък и всичко хвръкна.
Аз все се надявах и мислех: не сами
в тоз свят ний остаяме, има една
и силна, и щедра ръка да помага,
има и добри приятели, но
тез мои надежди ойдоха наврага
и мен ми остана веч само една:
торба и тояга, торба и тояга!
Кюстендил, юлий 1883