Константин Величков
Към македонците

Поклон, о пряпорец свещен на свободата,

поздрав, о синове на майката земля,

които гордо тъй, с пушка и меч в ръката

— как верни бихте ней във нейните тегла —

на нейния призив с възторг се днес кълнете,

че до последний вий ще всички да измрете,

и тръгвате на бой при общий буен вик:

„Или свободни с ней във нейните обятья,

ил мъртви до един във век за свойте братя,

да няма веч тя син, те брат роб-мъченик!“

 

Посегнаха без страх над таз надежда мила,

що е крепила нас всред нашите тегла!

Но нек в опитване на свойта мощ и сила

решават и крещят могущите в света!

О, слава вам, борци! От всите тез решенья

— смес отвратителни от мрачни промишленья —

пред ваший мощен вик на бой за свобода

на техний ужас едничкий грозни спомен

остая на светът — от труд така огромен —

за стойност, следствие и диря, и следа!

 

Народите спяха, когато се кроежът

ужасний сътвори и съд жесток над вас

изтече се без жал!… На пушките гърмежът

как в ден на страшен съд пробужда ги в ужас!

Пред ваший пряпорец, пред ваште сабли голи,

пред викът: „смърт ил край на нашите неволи“…

пред тая кръв света, която лейте днес

— как пред съдья-злодей им съвестта застава

и питат се в несвес: „Къде е нашта слава,

де й нашто минало, къде е нашта чест.“

 

На бой! И с глас гръмлив-гиганти разярени —

(где са преградите, високите стени,

на робството от теб, Европо, назначени?)

от Дунав до Вардар гори и планини

повтарят и реват, как нявга са ревали,

кат Крум и Самуил на бой са похождали.

На бой!… И всякой там в порив невъздържим

на своето сърце с възторг се отзовава:

„на братът, който днес с врагът се подвизава

и бори се, и мре, на помощ да вървим!“…

 

Напред, борци! О, вий на бой не сте калени

и виждате как кръв се лее първи път!

Но стъпяте в борба, всички на смърт решени,

и жаждата за мъст изпълня всеки кът

на вашите сърца, и вражските пълчища-

страх, трепет и ужас за мирните огнища-

треперят пред смъртта и силата едва

от срам прикрива в тях страхът от вашто име!…

Вий, за да бъдете дерзки, неустрашими,

вас водят длъжността и вашите права!…

 

И вашата борба война е тя свещена

на българскй народ, подигнат цял на бран

за свойта цялост, тя — кат свят залог — спазена

и под свирепий гнет на лютия тиран!…

И Български й вулкан, солдати що изригва,

и всеки тичешком под знамето застигва

за тая славна чест в теб, родствена страна,

във теб, о родний край на Кирил и Методий,

кръвта си да пролей при викът славний, гордий:

„Живей, Българио, свободна и една!“

 

Ах, дълго си игра светът — на свободата

изменник, апостат — със нашата съдба!

Съединени ний във дните на теглата,

о, мрачно грееш ти, воскресла свобода,

когато в братски край тиранът йощ върлее!

На бой! И в таз борба врагът ак надделее,

то там, в злочестий край, осъдений за стръв

на тиранът презрен, светът що се озлоби

и пожела из нас да има още роби,

нек найде трупове, пустиня, прах и кръв!

 

Т. Пазарджик, 21 септ. 1878