Димитър Бояджиев
Забрава

На г-ца М. А-ва

В забрава и нега почивам

на бялата огнена гръд

и жадно, и с страст се опивам

на устни ти сладки с дъхът.

 

Аз слушам сърце ти как стене,

изпълнено с луди мечти,

как трепетно думи смутени,

замаяна, шепнеш ми ти —

 

и сещам, че чезне полека

у мен и разум, и свяст…

Но жаден съм тъй, че довека

бих пил тая пагубна страст!

 

О, дай ми ръчиците мали,

с усмивка ме ти погледни,

па поврага тъмни печали,

минали и бъдни злини!

 

Дни бъдни? — О, болката люта

не искам на техний хомот! —

С едничка подобна минута

нек стопим безсмислен живот!