Димитър Бояджиев
Поздрав до Беатриче

Много здраве, либе мило,

от усойте и горите,

дето в ден щастлив бродихме

упоени и честити!

 

Поздрав с драгост ти изпращат

и потоците пенливи,

и зефирите усойни,

и цветята миризливи.

 

Тамо вси те още помнят!

Пойни косове нагласят

чудни песни зарад тебе

и навредом ги разнасят.

 

Яворите стройни чезнат

зарад теб в тъга горчива,

ехото планинско стене

зарад твойта реч звънлива…

 

Над пътеките самотни

тъжно се привеждат клони

и от всяко, всяко листо

бисерна сълза се рони…

 

Мълком плаччат те за тебе

с жалба тиха и потайна…

Чуваш ли? — Но ти се кискаш

и жестока, и нехайна!

 

Много здраве, мило либе,

от усойте и горите,

дето в ден щастлив бродихме

упоени и честити.