„Нощем с белите коне“ е най-добрият съвременен български роман, който съм чел. Вероятно има и други, но на мен не ми се е случвало да попадна на текст, който да ми донесе подбно читателско удовлетворение.
Очевидно Вежинов е класик. Не знам дали учебните програми днес го споменават или не. Хубаво би било. От друга страна нито „Нощем с белите коне“, нито „Бариерата“ са книги подходящи за младежи. Струва ми се, че читателят трябва да бъде поне на трийсет, а дори и на четиридесет години, за да може да съпреживее, за да може да разбере, за да може да оцени.
Романът е завършен през 1975-а и описва светът такъв какъвто той беше тогава. Описва го без типичния за други български автори битовизъм и провинциализъм. Едно зряло произведение на зрял и фин автор, написано на единствения език, който българският читател може да оцени напълно и нюансирано, без нуждата от посредник, без загуба на полутонове и деликатни пластове.
Истинско удоволствие от първата до последната дума.
Абсолютно съм съгласна с предния коментар. Романът е включен в програмата на 8 клас. Докато не ми дадоха книгите за четене през ваканцията, аз дори не бях чувала името Павел Вежинов. Отначало приех романа малко скептично, защото останалите задължителни произведения не ми бяха много интересни, но в последствие той много ме впечатли. Бях много изненадана колко съвременно звучи той в днешно време, от проблемите, които разглежда.
Съвсем случайно попаднах на мнението Ви за романа на Вежинов. Приятно съм изненадана от факта, че сте младо момиче, почти колкото сина ми, а говорите с нужната сериозност и задълбоченост за един от най- хубавите романи на Павел Вежинов и изобщо в българската, а защо не — и в световната литература! Пожелавам Ви ползотворни срещи със стойностните образци на словото!
Очаквах повече. Тая Криста е отвратителна!!!
Аз съм на осемнайсет и честно казано се радвам, че тъкмо сега прочетох тази книга. Много фино, но дълбоко присъствие.
A novel to remember, a title you keep looking for — every time when „Bulgarian literature“ comes up!!! I was 29 when I read it back home (1975) and it was wonderful and different, and classy — top notch!!! I am very happy to read the other comments — so still this is „the book“ — so many years later, so many changes away — a real gem!!! Going to read it again.
Прочетох книгата преди 2–3 дена. Изключително съм впечатлена от стила на П. Вежинов. Изказът на автора не е сложен и се чете лесно, но въпреки обикновените изрази, подбраните думи и описанията таят в себе си дълбок смисъл.
За жалост произведения на този писател няма да учим, изключение прави „В един есенен ден по шосето“, който предстои да вземем сега в 8ми клас. Много ми се щеше и „Нощем с белите коне“ да бъде включен в учебната програма, за да могат повече мои връстници да се докоснат до магията, според мен, на Вежинов. Такива творби са много по-важни от например „Дервишово семе“, мисля аз!
Имам един въпрос: Вярно ли е, че има и 2ра част на романа? Някъде из И-нет прочетох нещо подобно, тъй като краят беше отворен.
Благодаря предварително за отговорите! : )
Много се радвам да видя някой друг почитател на Павел Вежинов! Аз също се запалих покрай училищните предложения за четене — при нас бе „В един есенен ден по шосето“. Сега вече съм магистър,а не мисля, че съществува издадено произведение на Павел Вежинов, което да не съм чела. Всички издания си набавих втора ръка от сергиите. Съветвам те да потърсиш библиографията му — ще я сдъвчеш с кориците, обещавам!!!
Приятно ми е да чуя, че Вежинов има толкова почители. Аз лично, се запалих от книжката „Проишествие на тихата учица“, която е юношеска, но пък доста интересна. Сега чета „Нашата сила“ и с огромно желание искам да прочета е всички негови творби. Със съжаление обаче казвам, че на много мои съученици този автор им е скучен. Наскоро дори станах свидетел на коментар от рода „Идеите му за истории са добри, но той не умее да пише.“, при което аз останах потресена, защото Павел Вежинов е изключителен автор и пише уникално!! Но все пак всеки си има мнение. : )
Книгата е страхотна,но не съм съгласен с първия коментар,че трябва да си на трийсет или пък на четиридесет години, за да може да съпреживееш и разбереш произведението.Аз съм на осемнайсет,а успях да го направя.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.