Тома Измирлиев
Автобиография

Извъдил съм се между хората

в света без никакви покани:

не пели ангели в просторите,

не били даже и камбани.

 

Едничка само акушерката

над мене взела да се вайка:

„Главата му не е по мерката,

ще стане май нехранимайка“

 

А… право имала си бабата

така печално да въздиша

негоден за полезна работа,

аз почнах стихчета да пиша.

 

И своя хумор занимателен

така трогателно аз лея,

че злополучните читатели

разплаквам, вместо да разсмея.