Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 10 гласа)
Набиране
Мартин Митов

Източник: Словото

 

Издание:

Радой Ралин, „Езопиада“, Български писател, С. 1987


Астрономът всяка вечер излизал да наблюдава звездите — това било съвсем нормално, защото неговата професия могла да се упражнява само през нощта. И както ги наблюдавал, паднал в един дълбок кладенец, откъдето било невъзможно сам да се измъкне. Дълго надавал отчаяни викове за помощ. Вярвал, нали е кладенец, все пак ще минат жадни хора, ще му помогнат.

На разсъмване спрели двама минувачи:

— Какво си завикал отдолу бе — запитал единият. — Каква работа имаш там?

Падналият им обяснил естеството на своята професия.

— Абе, серсемино! — обадил се вторият. — Как ще забележиш и различиш далечните звезди, като не можеш да различиш пътя от ямата ей тук, на близката земя, дето е носът ти?

— Но един ден ние ще ходим до звездите и оттам ще идват тук при нас — опитал се да обясни астрономът. — Както ние виждаме звездите, така и оттам ни виждат.

— Тогава нека дойдат отгоре да те освободят — отговорил първият и почти се готвел да тръгне.

Но вторият проявил човещина:

— Чакай, нека да го извадим, защото иначе мърси водата, от която ще пием.

Ето как личната полза породила човещината.

Край
Читателите на „Астрономът“ са прочели и: