Моля, всеки Бълагарин да прочете поредицата! Тя е актуална и в нашето съвремие!
Не си истнски българин ако не си чел Талев! Романите му са велики!
Чела съм някои части от тетралогията като ученичка,но сега ги прочетох като възрастна и ги възприех по друг начин,със съвсем друга емоция и разбиране.И страшно ме заболя като разбрах,че този прекрасен български автор е бил изпратен в мини Бобовдол,обвинен от комунистите в „български шовинизъм“!
Не знам защо мисля, че
1)има книги от български автори, които всеки, който смята себе си поне малко за ерудиран човек е длъжен (пред себе си да прочете). И то не адаптирани, от „библиотека за ученика“. И не защото са задължителни в училище.Не са толкова много добрите български писатели. А още по-малко са най-добрите.
2) Никак не е важно кой къде е бил изпратен. Важно е какво е оставил след себе си. Времената се менят. Всяка власт защитава себе си по начин по който може. Обаче времената се менят, мени се конюнктурата, менят се управленията и правителствата. Непреходни остават само стойностните книги.И не защото авторът им е бил изпратен някъде, или е бил убит, или е бил гонен, а просто защото е написал хубави книги, които са актуални във всчики времена и защото оставят следа.
А книгите на Димитър Талев са от тях. От тези, които оставят следа.
А какви са били житието, или битът, или характерът на автора, според мен е нещо второстепенно, несъществено. Може да не е бил лицеприятен, или точно обратното. Не това е важното. Не заради това са стойностни книгите му.
Велик, огромен, невероятен роман!
Тази тетралогия е нещо уникално.Наистина всеки малко или много е чел „Железния светилник“ в училище (защото той се изучава по — обстойно ), но когато се прочете след време, разбирането е съмсем различно и човек вижда по — ясно някои неща.В тази поредица има от всичко по много — и история , и човешките вазимоотношения по това време, и така нататък.Горещо препоръчвам да се прочете цялата поредицата, защото си заслужава.
Првкалено е тъжно, не ми харесва.Остава в душвата само негативни емоции.Не обичам така,Книгите не са за депресиращи се от драми хора.Аз лично плаках много пъти през четенето, най-много при смъртта на Султана и при смъртта на Велко Скорнев и детето му.Прекалено са жестоки тези книги, аз искам да гледам света през розови очила, обичам историите да са по американски тертип- с хепи енд.
Слави (11 октомври 2013 в 00:57)
„Првкалено е тъжно, не ми харесва.Остава в душвата само негативни емоции.Не обичам така,Книгите не са за депресиращи се от драми хора.Аз лично плаках много пъти през четенето, най-много при смъртта на Султана и при смъртта на Велко Скорнев и детето му.Прекалено са жестоки тези книги, аз искам да гледам света през розови очила, обичам историите да са по американски тертип- с хепи енд.“
Слави, това не е просто книга, това е нашата история. Много жалко, че не сте достатъчно любопитен за да разберете как е станало така, че българите сме оцеляли въпреки всичко. Как се е продължил нашият род, традиции и култура, от които Вие очевидно не се вълнувате. Американците имат по-кратка история от историята на нашите възрожденски къщи, но Вие им се възхищавайте. С пари може да се купи почти всичко.
И 4те съм чела и препрочитам…..много ми харесват. Жалко че няма и продължение….Борис и 4те му сина.И аз си поплаквам…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.