Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Ах, лей се, Дунаве широк, безбродий,

прехвърляй сеюи вълни пенливи, горди —

        величествен е твоят вид!

 

Ала защо ли си тъй развилнений

между брежищата други път засмени,

        но днес по изглед жаловит?

 

Защо ти са водите тъй пенливи

защо са тъй размътени, дъжливи

        и гневно плискат твоят бряг?

 

Защо изскачаш ти извън леглото?

Защо си мръщиш жалостно челото?

        Защо си мрачен, Дунав драг?

 

Ах, ти през девет ми гори високи

течеш; през девет ми поля широки

        далеч от чуждите страни —

 

оттам, где из цветущите брежища

сестра ти Райна с шум се още вижда

        де влече кървави вълни…

 

Дали не си чул нейното риданье?

Дали не си видял със трепетанье

        води й багрени със кръв?

 

И бягаш, Дунаве, през три столици

със ужас в тия мирните граници

        уплашений от глед такъв?

 

Кажи ми, Дунаве, с твой глас бурливий

дали и занапред в този мир красивий

        ще се така свирепствува.

 

На злоба и смъртта престрашний гений?

Надълго ли щът бъдат кърви лени

        на най-изрядни същества?

 

Преста ли ще злочестото сираче

с вдовица клета жалостно да плаче

        за свой убит бащица в бой?…

 

И докога въздишки с плачовете

щът се издигат даже до небето

        на тез, що губят милий свой?

 

И майка, сълзи кат пролива

да търси свойта рожба обичлива

        из кървавите трупове?

 

И младата, що годенику китка

кат вие, чака, чака го от битка

        с разтупано… вряло… сърце.

 

Приима вест ужасна: той загина!…

Но думай, Дунаве, дали начина

        денят, що в божий хубав мир

 

намясто огън и желязо адино

да се възцари всъде съгласье братско

        наука, щастие и мир?

… … … … … … … … … … … … … … … …

 

 

1870, ноември 14…

Край