Пърси Биш Шели
Аластор или духът на самотата (Откъс)

Небе, земя и океан: любими братя!

Ако великата ни майка е дарила

душата ми е смирение и вашата

любов усещам, а в замяна свойта давам;

ако на мен е мила всяка заран,

ухаещото пладне, здрачината,

дори и смазващата тишина среднощна;

ако на мен е скъпа есента,

заплакала в посърналите клони,

и зимата, премазала тревите

с венци от звезден лед и снегове,

и пролетта, задъхана от сласт,

когато ни за първи път целува;

ако съм пазил всяка птичка и мушица

и всяко кротко животинче, ако съм

щадил и любил тия родственици свои,

— хвалбите ми простете, скъпи братя:

дарете ме със помощ и закрила!

О, майко на бездънната вселена!

Изслушай песента ми — само теб

обичал съм и теб обичам. Гледал

съм сянката ти, мрачните ти стъпки;

сърцето ми се взира в дълбините

на твоите тайни; правил съм постеля

върху ковчези, дето черна смърт

държи трофеите, заграбени от теб,

с надеждата да заглуши въпроса вечен

какво си ти и призраци изпраща

да ни разкрият участта ни тъжна.

В безлюдните и тихи часове,

когато и самата тишина

нощта превръща в странен звук, подобно

на някой алхимик, отчаян, луд,

заложил върху смътната надежда

живота си, аз смесвах грозни думи

и питащ поглед със любов невинна,

додето сълзите ми, съчетани

с целувки, станаха магия чудна

и тя принуди очарованата нощ

да ми разкрие тайната за теб …

Макар да криеш още ти от мен

най-съкровения олтар, аз много

разбрах чрез сънища неизразими,

чрез облаци мъгляви в мрачината

и през деня чрез размисли дълбоки.

Сега, замрял, очаквам твоя дъх,

велика майко, също като лира,

която в храм загадъчен и пуст

забравена стърчи, та песента ми

да стигне шепота на ветровете,

тътнежа на горите и морето

и да извезе химни на деня

и на нощта, и на човешкото сърце.

(Самото име Шели взема от гръцката митология. Аластор е духът на самотата, който преследва самотните пустинници и не им дава спокойствие. Поемата (от която е даден само уводът) описва странстванията на един младеж е вечно неспокоен и търсещ дух.)