Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hymn of Pan, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране и корекция
NomaD (2008)

Издание:

Пърси Биш Шели. Избрана лирика

Превод от английски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов

Редактор: проф. Марко Минков

Художник: Борис Ангелушев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Димитър Захариев

Коректор: Елка Георгиева

Дадена за печат 8. XII. 1958 г. Излязла от печат 15. VI. 1959 г.

Печатни коли: 16V2. Формат: 84×108/82. Тираж: 8080.

Поръчка № 84 (778). Поръчка на печатницата № 17.

Цена 8,60 лева.

Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Народна култура, София, 1959

История

  1. — Добавяне

От гори и долини,

ний идем — ела ни води!

От острови сини,

де неми вълнисти води

        се вслушват в свирнята ми чудна.

Ветрецът в тръстта и листата,

пчелите над мащерка спрели,

щурецът, укрил се в липата,

врабците, крилете си свели,

те всички ме слушат, и никой не смее да трепне,

дори белобрадият Тмол ще се сепне,

        щом чуе свирнята ми чудна.

 

Пеней[1] си течеше

и Темпи[2] се скри в тъмнина,

и здрачът растеше

отвъд Пелион[3] планина,

        пленен от свирнята ми чудна.

Там нимфи дошли от горите

и фавни[4], силени[5], силвани[6]

се криеха из пещерите,

покрити с роса и смълчани,

надничаха плахо зад влажни, преплетени клони.

Те слушаха с обич, а ти, Аполоне,

        със завист свирнята ми чудна.

Аз пях за земята,

цветята и цветните китки,

за дните благати,

за старите кървави битки,

        а после обърнах свирнята си чудна:

запях как девойка подгоних, прегърнах,

а тя се в тръстика превърна.

Богове и човеци, тъй мамим се често,

тръстиката крехка строшава се лесно,

но дълбоко гърдите ранява.

Те плакаха всички със сълзи тогава.

Заплакали бихте и вие сега,

но старост и завист кръвта ви смразяват!

Заплакали бихте, че сладка тъга

        струи от свирнята ми чудна.

 

1820

 

[Пан — бог на овчарите, — пасбищата й горите. Родината му е древна Аркадия. Според преданието е син на Хермес Като се родил, той бил тъй грозен със своите рога и кози крака, че майка му го изоставила и Хермес го отнесъл на Олимп. Участвал в шествието на бога Дионис, скитал по планини и долини, отдавал се на лов или направлявал хорото на нимфите, като им свирел на направената от него самия овчарска свирка. Девойката, за която Шели споменава, е нимфата Сиринкс. Пан се опитал да я ухажва, тя побягнала от него; той я настигнал при брега на една река и когато поискал да я прегърне, тя се превърнала в тръстика. Измаменият Пан направил от тръстиката овчарска свирка, която нарекъл в нейна чест Сиринкс. Също според преданието Пан предизвикал бога Аполон на състезание — кой от двамата умее да свири по-добре. Избрали Тмол, стария бог на планините, за арбитър. Той отсъдил първенство на Аполоновата лира. Химнът представя именно песента, изпята от Пан на това състезание.]

Бележки

[1] Пеней — река в Тесалия, която прекосява долината Темпи и се влива в Солунския залив.

[2] Темпи — долина, врязана дълбоко между планините Олимп и Осса; от древни времена прочута с красотата си.

[3] Пелион — планина в Тесалия; известна в гръцката митология като свърталище ш кентаврите.

[4] Фавни — божества, подобни на бога Пан, изобразявани като космати човеци с рога на главата и кози копита.

[5] Силени — горски духове, полубогове с конски крака. Смятани за много умни, надарени със способността да гадаят бъдещето, добри музиканти, но вечно пияни.

[6] Силвани — горски духове.

Край