Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hymn of Pan, 1820 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Илия Люцканов, 1959 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2008)
- Сканиране и корекция
- NomaD (2008)
Издание:
Пърси Биш Шели. Избрана лирика
Превод от английски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов
Редактор: проф. Марко Минков
Художник: Борис Ангелушев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Димитър Захариев
Коректор: Елка Георгиева
Дадена за печат 8. XII. 1958 г. Излязла от печат 15. VI. 1959 г.
Печатни коли: 16V2. Формат: 84×108/82. Тираж: 8080.
Поръчка № 84 (778). Поръчка на печатницата № 17.
Цена 8,60 лева.
Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев
Народна култура, София, 1959
История
- — Добавяне
От гори и долини,
ний идем — ела ни води!
От острови сини,
де неми вълнисти води
се вслушват в свирнята ми чудна.
Ветрецът в тръстта и листата,
пчелите над мащерка спрели,
щурецът, укрил се в липата,
врабците, крилете си свели,
те всички ме слушат, и никой не смее да трепне,
дори белобрадият Тмол ще се сепне,
щом чуе свирнята ми чудна.
Пеней[1] си течеше
и Темпи[2] се скри в тъмнина,
и здрачът растеше
отвъд Пелион[3] планина,
пленен от свирнята ми чудна.
Там нимфи дошли от горите
и фавни[4], силени[5], силвани[6]
се криеха из пещерите,
покрити с роса и смълчани,
надничаха плахо зад влажни, преплетени клони.
Те слушаха с обич, а ти, Аполоне,
със завист свирнята ми чудна.
Аз пях за земята,
цветята и цветните китки,
за дните благати,
за старите кървави битки,
а после обърнах свирнята си чудна:
запях как девойка подгоних, прегърнах,
а тя се в тръстика превърна.
Богове и човеци, тъй мамим се често,
тръстиката крехка строшава се лесно,
но дълбоко гърдите ранява.
Те плакаха всички със сълзи тогава.
Заплакали бихте и вие сега,
но старост и завист кръвта ви смразяват!
Заплакали бихте, че сладка тъга
струи от свирнята ми чудна.
1820
[Пан — бог на овчарите, — пасбищата й горите. Родината му е древна Аркадия. Според преданието е син на Хермес Като се родил, той бил тъй грозен със своите рога и кози крака, че майка му го изоставила и Хермес го отнесъл на Олимп. Участвал в шествието на бога Дионис, скитал по планини и долини, отдавал се на лов или направлявал хорото на нимфите, като им свирел на направената от него самия овчарска свирка. Девойката, за която Шели споменава, е нимфата Сиринкс. Пан се опитал да я ухажва, тя побягнала от него; той я настигнал при брега на една река и когато поискал да я прегърне, тя се превърнала в тръстика. Измаменият Пан направил от тръстиката овчарска свирка, която нарекъл в нейна чест Сиринкс. Също според преданието Пан предизвикал бога Аполон на състезание — кой от двамата умее да свири по-добре. Избрали Тмол, стария бог на планините, за арбитър. Той отсъдил първенство на Аполоновата лира. Химнът представя именно песента, изпята от Пан на това състезание.]