Успъах да прочета цъалата поредица благодарение само на вградениъа ми мулетаризм. Фактите изложени по книгите противоречат на реалните такива, на логиката и на самите себе си. Нъама да нарека всичко това буклук само защото ми харесаха закачките сус сжетовната историq.
Препоручжа се за четене от:
а) Мазохисти;
б) Каещи се;
в) Кандидат-маченици (за тъах е задалжителен и „Идеен анализ на творбата“).
Доста тъпо изказване! Ако не харесваш фантастика, просто не чети такива книги, но това не ти дава право и основание да обиждаш, хората на които им харесва. Аз категорично не харесвам някои книги, но не си позволявам квалификации за хората, които ги четат.
И ако имаш някакъв проблем с граматиката, просто използвай някой от достъпните правописни речници! /например този на Mozilla върши добра работа/
Истината е, че когато преди години четох поредицата Зона 51 много ми хареса и си мислех, че е нещо страхотно, но тогава още не бях чел истински хубави книги. Наскоро реших пак да препрочета поредицата и останах ужасен. Големи пробойни в сюжета, повърхностно описани герои… ужасна работа.
Моята граматика не си я слагай на сърце. Когато писах миналия път, имах проблем с кирилицата и не ми остана време да до изкосуря нещата с кирилизатора на библиотеката. Колкото до другото, мога да те уверя, че именно любовта ми към фантастиката ме кара да реагирам толкова бурно на недомислица. Сигурен съм, че си чел всички големи фантасти и че си забелязъл, че и при тях има грешки, но са много по-малко и са засенчени от майсторски поднесени хумор, интрига и идейно съдържание. Аз лично харесвам книги, след чието прочитане не получавам тежко главоболие, а поне минимално чувство на удовлетворение.
Първо искам да благодаря на rebu и Mandor за отличната работа по дигитализирането на Зона 51!
Второ, ще си позволя едно по-обстойно лично мнение за поредицата, с което ми се иска да допълня гореизказаните кратки, категорични и схематични присъди.
Деветте книги от Зона 51 не са равностойни. Първите седем описват повече или по-малко последователна и завършена история с повече или по-малко постоянни действащи лица. Осмата и деветата книга проследяват паралелни сюжетни линии, оформящи предисторията на събитията в първите седем книги.
Докато в деветата книга „Легендата“ главните герои частично се припокриват с тези от основните седем книги, тези в „Носферату“ са изцяло отделни, странични и почти непресичащи се с главния конфликт.
Първите седем книги проследяват развитието на доста мащабна история, която има своя завършек в края на „Истината“. Градацията и стилът варират, като моето впечатление е, че началото е най-силно и с всяка следваща повествованието отслабва. Едва ли тенденцията е изцяло линеарна, но усещането ми е, че на авторът малко му е поомръзнало да „монтира“ все така динамично в продължение на години както го е правил от начало.
В „Началото“, „Отговорът“, „Мисията“ има едно усещане за добро кино, великолепна интерпретация на идеите на Фон Деникен и подобни автори, находчиво навързване на археологически и исторически загадки. Фантазията, научната фантастика и доброто познаване на военни тактики, методи и технологии създават чувство за реализъм и правдоподобност. Стилът е овладян, насечен и липсата на дълбочина и многоплановост у типажите не пречи ни най-малко на повествованието.
При шестата и седмата книга, обаче, същите тези похвати, някак си, излизат от контрол. Действието се фрагментира прекалено, персонажите се превръщат само в имена, а монтажът се изплъзва от контрола на режисьора и остава изцяло в ръцете на монтажиста, който губи усещането за цялото. Така рязко намалява критичната доза убедителност и читателят започва бавно да губи интерес.
Финалът-кулминация е според мен доста слаб и поради това неглижиран. Парата по някакъв начин е била изпусната преди това.
Епилогът-обяснение (Истината) е и най-слабият пункт, който до голяма степен обезсмисля едно добро и увлекателно произведение. Там вече всичко издиша и цялата наукообразност и правдоподобност отиват по дяволите. Всеки уважаващ себе си автор на научна фантастика, който си играе с исторически, инженерни, биологични и какви ли още не научни концепции свободно, трябва да има пред вид Еволюцията и огромното количество фосили, намиращи се в земните пластове от един момент нататък. Идеята за това, че хората са изсипани на Земята готови за разплод преди 12–15 000 години е лековата (и меко казано глупава) и не подхожда на съвременен автор.
Във всеки случай, обаче, първите седем книги ми доставиха удоволствие и ги прочетох с интерес, който само слабо намаля към края. Бих ги препоръчал на всеки, който е чел или гледал филмите на Деникен, и който се интересува от темата за палеоконтакти, присъствие на извънземни и странни артефакти. Голяма част от тези неща са много приятно и умело навързани в цялостна картина.
Осма и девета книга са друга история. „Носферату“ е еднопланова вампирска любовна история, която трае доста дълго. Не че не става за четене. На мен ми беше доста досадна и носеше привкус на изсмукана от пръстите. Пък и плискащата се навсякъде кръв ми дойде малко в повече.
„Легендата“ е 30% препечатка на историческите пролози от предните книги и обяснение на някои факти, за които вече се досещаме. Също по своему досадна и еднопластова. След като сме научили „Истината“, някак си всичко вече е безинтересно.
Иска ми се да отбележа още нещо, което смятам за положително в случая. Р. Дохърти не се е изкушил да се заиграва в описание на любовни и еротични сцени. Би било наистина проява на лош вкус.
Мисля че по „Зона 51“ може да се направи чудесен филм или сериал и нямам чувството, че съм си загубил времето прочитайки деветте книги.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.