Христо Смирненски е типичен поет-революционер,който в своите стихотворения зове за промяна на обществено-политическия ред по насилствен,революционен начин.Зове страстно „червените ескадрони“ да възцарят"вечна правда" и" вечна обич" над изстрадалия свят. Аз съм от онова поколение,което видя как след като срутиха „старият замък“ и го „обгърнаха в пламък“,въпросните „ескадронаджии“ си построиха по-големи замъци,обливани с пламъците на празнични фойерверки и заклаха конете за суджуци от конско месо. „Гаврошовците“ вече не стоят пред витрините,а бягат към Терминал-2,за да отидат там,където още не са минали „ескадроните“. Ако Христо Смирненски видеше сега до какво доведоха призивите му към насилствена промяна би се застрелял като Хемингуей,или хайде да кажем като Яворов. И знаете ли защо? Защото би проумял,че със своите стихотворения е вложил своята малка тухличка в пирамидата на сатаната/оная същата,дето е изобразена на едно-доларовата банкнота/.Ще разбере,че „земният рай“ е утопия! Ще разбере,че не може да има съвършено общество,след като самият човек е несъвършен.Ще разбере,че всички революционери/включително и той/ са деца на „Първият Революционер“,въстанал против Божественият авторитет и власт,т.е дявола! Че не може по пътя на Злото да се върви към „висшето добро“. Че няма „нищо ново под слънцето“,че старите заблуди и старите мечти за земно преуспяване и земно щастие са химери,измислени и насърчавани от „бащата на лъжата“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.