Читателски коментари (за „Пациент 488 “ от Никола Бьогле)

Много любим автор,книгата е много интересна.

Мен книгата не ме грабна особено. Разследването беше ок, виждам логиката зад всички заключения, които се вземат, но фактът, че жертвата е безименен човек, за когото през цялата книга не се научава почти нищо, направи привързването ми към историята много трудно. Да не говорим, че след като научаваме, че ЦРУ стои зад всичко (това дори го пише в описанието на книгата) нямах голям интерес да науча какви са имената на виновниците, защото вече се знаеше какви хора са. После поне имаше обвързване между тях и познатите ни герои, което бе добре дошло. Разкритието накрая ми се стори прекалена фантасмагория, което беше разочароващо след цялото чакане. Книгата имаше потенциал, но според мен просто не се е получило добре.

На бозата мястото е в сладкарницата.

Книжлето започва сносно, но бързо-бързо забива в невероятно сладникав мишмаш. Цялата книга е все едно е почната с някаква мисъл, после авторът е заспал, жена му е дошла да го срита по нощите и човекът се усетил че крайният срок за предаде ръкописа е на сутринта.

В същия момент кучето му нагризало клавиатурата, а гласовото разпознаване му било нагласено на Квебекски френски и нямало как да го смени понеже котката пък му изяла мишката. Микрофона обаче оцелял и геройски поел щафетата.

От там — боза със шербет, деус екс машината пляска намеси на пълни обороти, как е издържала идея нямам — вероятно е била японска с мотоциклетна жилка.

Искам си изгубеното време обратно. Вместо тази тъпня можех да си препрочитам Дан Симънс…