Читателски коментари (за „Братоубийците “ от Никос Казандзакис)

В това свое произведение Казандзакис отново прави дисекция на човешката психика. Какво са душата, разумът, сърцето? На какво да се уповаваме, кое ни крепи? Вярата в Бог или в човека? Любовта към Родината или към човека? Какво са идеалите и какво означава свободата? И как един обикновен свещеник, но голямЧовек се наема да изкачи своятя Голгота в един свят на братоубийци, вкопчили се в безумните си ценности и идеали. Жалко, че в тази книга, авторът отново показва „любовта“ си към българите.

Честита 2025 г.,Приятели от „Читанка“,"Моята библиотека" ! Позволявам си фамилиарността ,защото съм стар Ваш Потребител и с голямо уважение към колекциите Ви ! Висока класа сте ,интелигентна база данни — не съм открила друго уютно място за вкуса си ,въпреки многообразните групи, клубове ! При Вас всичко е стойностно, златно ! Липсват ми съвременни руски автори ,но се надявам ,че е временно ограничение.

Никос Казандзакис е на най-видно място в библиотеката ми ! Имам традиция по Великден да си препрочитам „Последното изкушение на Христос“ , „Христос отново разпнат“ ! Много ми е специален ! Започвам "Братоубийците " и настръхвам от препратката към днешните бягства на човека за по-добър живот .Ние припяваме „Я, кажи ми, Облаче ле бяло..“ А Казандзакис :

" …Отиват в далечни земи и никак не бързат да се връщат.

„Скиталци и закъснели друмници“ ги нарича песента и люто ги кори

за това, понеже изоставят жените си съвсем сами. И те повяхват,

гърдите им увисват, над горните им устни поникват косми, а легнат ли

нощем да спят, мръзнат в леглата си…"

Поздрави !