Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Road, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Regi (2023)
Корекция и форматиране
NMereva (2023)

Издание:

Автор: Кристин Хана

Заглавие: Съдбовен път

Преводач: Тодор Стоянов

Година на превод: 2019 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателство „Ибис“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 08.10.2019

Редактор: Преслава Колева

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Вихра Манова

ISBN: 978-619-157-319-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13610

История

  1. — Добавяне

Посвещение

Не мога да отрека, че бях майка квачка. Ходех на всяко събиране на класа, празненство и разходка сред природата, докато синът ми накрая буквално със сълзи на очи започна да ме умолява да си стоя вкъщи. Сега, когато вече е пораснал и е завършил колеж, мога да се обърна назад към споделените помежду ни години в гимназията с онази мъдрост, която идва с времето. Последната му година в гимназията без съмнение беше една от най-напрегнатите години в живота ми, но също така и една от най-възнаграждаващите. Когато обръщам поглед назад — а онези дни послужиха като вдъхновение за написването на този роман, — в спомените ми изплуват толкова много възходи и падения. Най-вече си мисля колко щастлива съм била да живея в една толкова сплотена общност, където всички се поддържахме едни други. Посвещавам тази книга на сина си Тъкър и на всички хлапета, които препускаха през къщата ни, озарявайки я със смеха си. Райън, Крис, Ерик, Гейб, Анди, Марси, Уитни, Уили, Лорън, Анджела и Анна, и това са само няколко от многото. И на другите майки: честно, не знам как бих оцеляла без вас. Благодаря ви, че винаги бяхте до мен, че знаехте кога да подадете ръка, кога — коктейл, и кога да ми кажете суровата истина в очите. На Джули, Анди, Джил, Меган, Ан и Барбара. И накрая, но не на последно място, благодарности на съпруга ми, Бен, който неотлъчно беше до мен, позволявайки ми по хиляди начини да разбера, че в родителските грижи, както и във всичко друго, ние сме екип. Благодаря ви на всички.