Аджан Брам
Доброжелателно внимание, когато си без пукната пара

Томас (това не е истинското му име) беше прекарал много месеци в медитация в нашия манастир в Австралия, преди да се прибере в Германия, за да продължи обучението си. Той ми разказа историята за двайсетте евро, които доброжелателното внимание му спечелило, когато бил в истинска нужда.

В първия си ден в един университет в Германия Томас чул банкомата да издава странен звук, докато минавал покрай него. „Един такъв бълбукащ звук“, каза той. Томас си представил, че университетският банкомат го приветства.

От този ден той изпращал добри мисли на своя приятел банкомата всеки път, когато минавал наблизо. „Дано банкнотите ти никога не свършат“, „Дано клиентите ти никога не те удрят, когато открият, че нямат пари в картата“, „Дано никога да не те порази късо съединение“ и други подобни.

Месеци по-късно Томас един ден си седял на слънце и обядвал на няколко крачки от приятеля си банкомата, когато чул познатия бълбукащ звук. Обърнал се и видял от машината да излиза банкнота от 20 евро!

Той бил седял до банкомата поне 15 минути и през това време никой не се бил приближавал до него, никой не бил теглил пари. Отишъл при машината, взел банкнотата и я размахал, за да види дали някой ще си я познае. Никой. Бедният студент Томас казал „благодаря“ на дружелюбния банкомат и пъхнал парите в джоба си.

Неведнъж съм разпитвал Томас каква е истината за тази история. Той се кълне пламенно, че е вярна, при това толкова много пъти, че му повярвах. Затова бъдете добри към банкоматите! Кой знае, може един ден и те да проявят доброта към вас!