Аджан Брам
Изплашеният бивол

В Тайланд някога смятали бивола за част от семейството. Той живеел в помещението под селската къща. Обикновено бил толкова кротък, че малките деца спокойно спели на гърба му, докато той лениво пасял през свободните от работа месеци на тайландския горещ сезон.

Понякога обаче биволът се изплашвал по причини, известни само на него. Той надигал глава, изпръхтявал и се втурвал в коя да е посока.

Един селянин извел своя бивол на паша рано сутринта. Докато минавал покрай манастира, нещо в джунглата стреснало бивола. Той вдигнал глава и изпръхтял. Селянинът се опитал да го удържи за тънкото въже, завързано около врата на бивола, но въжето бързо се омотало около пръста му и когато биволът се втурнал да бяга, той отнесъл и пръста на човека!

Бедният селянин дойде в манастира за помощ, с окървавена ръка и липсващ половин пръст. Заведохме го в болницата, където зашиха раната. Той скоро се оправи.

Често използвам тази злополучна история като пример за това какво се случва, когато не искаме да пуснем онова, което държим.

Кой е по-силният — човекът или биволът?

Няма смисъл да се опитвате да задържите буйстващ бивол. Пуснете го. Биволът ще бяга само 200–300 метра и сам ще спре. Тогава човекът може спокойно да тръгне след него, да хване въжето и да поведе бивола към пасището.

Много са хората, които се опитват да задържат онова, което би трябвало да пуснат. Много са и изгубените пръсти.