Аджан Брам
Пусни банана

В древността било лесна работа да хванеш маймуна. Ловецът отивал в гората, намирал кокосов орех и издълбавал в него дупка, голяма колкото юмрука на маймуна. Изпивал сладкото мляко и изяждал малко от месестата част на плода. След това завързвал празния кокосов орех за дърво с дебело въже или кожен каиш. Поставял банан в кокоса и се прибирал.

И разбира се, някоя маймуна откривала кухия кокосов орех с банан вътре и се опитвала да го извади. Но дупката била голяма колкото празния юмрук на маймуната. Когато в юмрука имало банан, маймуната не можела да го извади.

Тя се мъчела с часове да си извади юмрука заедно банана, преди да се появи ловецът. Когато го видела да идва, маймуната започвала още по-настървено да се опитва.

Единственото, което трябва да направи, за да избяга, е да пусне банана. После може да си извади ръката и да побегне. Но пуска ли?

Никога! Защото маймуните винаги мислят: „Това е моят банан. Аз го намерих. Мой си е!“.

Ето така маймуните винаги се хващат в капана. По същия начин и хората се хващат в капана.

Да речем, че скъпият ви син умре. Вие безутешно скърбите за него. Мислите за него постоянно. Не можете да спите, не можете да работите. Защо?

Нужно е само „да пуснете банана“ и тогава ще бъдете в състояние да продължите да живеете, без да страдате толкова много.

Но вие не можете да го пуснете. Само защото си мислите: „Това е моят син. Аз го родих. Той е мой“.

Майки са ми казвали, че когато за първи път са се вгледали в очите на новороденото си дете, интуитивно са осъзнали, че това създание не е изцяло сътворено от родителите си; то е създание със свое минало и индивидуалност, гост от незнайно къде, който е влязъл в живота им. От тях се иска да се грижат за него, да го хранят и обичат… не да го притежават.

За съжаление, с годините много родители забравят това и започват да гледат на децата като на своя собственост. Ето защо, когато настъпи моментът да им позволят да си тръгнат, те не са способни на това. А е трябвало да помнят, че един човек никога не може да притежава друг, дори собственото си дете. Тогава не биха се хващали в капана като маймуната и не биха изнемогвали от скръб.

Да обичаш някого — означава един ден да му позволиш да си отиде.