Аджан Брам
Маймунски ум

Една маймуна решила да посети будистки манастир в свещените празнични дни. Мислела си, че сред толкова хора, даряващи храна, все някой ще изпусне манго или ще остави ябълка без надзор и така ще си осигури обяда.

Докато се мотаела около главната зала на манастира, тя чула как един стар монах говори нещо за „маймунския ум“. Мислейки, че ще е интересно, след като са замесени маймуни, тя наострила слух.

— Маймунският ум — поучавал старият монах — е неспокоен ум, който непрекъснато скача от едно нещо на друго, както в джунглата маймуната скача от един клон на друг. Такъв ум е лош ум и се нуждае от поправяне чрез практикуването на медитация, за да намери покой.

Когато чула да наричат маймунския ум лош, маймуната се ядосала.

— Какво искат да кажат с това, че маймунският ум е лош! Аз съм маймуна и маймунските умове са си съвсем наред. Тези хора ни клеветят. Това не е вярно. Абсолютна несправедливост. Трябва да направя нещо, за да спра тази долна клевета!

И като се залюляла от клон на клон, маймуната се върнала дълбоко в гората, за да се оплаче на приятелите си.

Скоро цялото стадо маймуни заскачало лудо, надавайки крясъци:

— Такова очерняне няма да им се размине! Това е дискриминация! Как смеят! Хайде да си вземем адвокат от Световния фонд за дивата природа. И ние, маймуните, имаме права!

— Спрете! — наредил водачът на стадото. — Не виждате ли? Монахът е прав. Погледнете само как скачате, какъв шум вдигате. Ето какво значи да имаш маймунски ум. Маймуните просто не могат да седят мирно.

Маймуните осъзнали, че водачът им има право. Над всички тегнело проклятието да имат маймунски ум и никога да не намерят покой. Оклюмали, те потънали в мрачно мълчание.

— Хей! — извикала маймуната, която ходила в манастира. — Имам идея. Чух онзи монах да поучава, че ако медитираш, можеш да победиш маймунския ум и да намериш покой.

Маймуните радостно заскачали и закрещели:

— Да! Супер! Хайде да медитираме. Хайде да намерим покой за ума.

След като добре поскачали, една маймуна попитала:

— Е, как да медитираме?

— Първо трябва да намерим възглавници, на които да седим — казала друга.

— Да! Супер! Хайде да намерим възглавници!

Те пак заскачали и закрещели, след което се пръснали из гората и събрали трева и меки листа, от които направили зафу — будисткото название на възглавница за медитация.

— Какво следва?

— Седнете на възглавниците — казала маймуната, която ходила в манастира. — Кръстосайте крака и поставете дясната ръка върху лявата, като леко допрете палците. Дръжте гърба изправен. Затворете очи и наблюдавайте дишането си.

За първи път в историята маймуни медитирали. Никога дотогава гората не била толкова тиха. За жалост, това не продължило дълго.

— Извинете! Извинете! — проговорила една маймуна и всички останали отворили очи. — Мислех си нещо. Не помните ли, че бяхме планирали да нападнем банановата плантация за обяд? Не мога да спра да мисля за това. Защо първо не ударим плантацията, за да го отметнем, и после да медитираме?

— Да! Супер! Страхотна идея! — развикали се другите и отново наскачали, а после се втурнали към плантацията.

Те откраднали много банани, натрупали ги на купчина и след като отметнали това, се върнали на възглавниците за медитация. Седнали, кръстосали крака, внимателно поставили дясната ръка върху лявата, изправили гърбове, затворили очи и възобновили медитацията си.

Две минути по-късно друга маймуна вдигнала ръка.

— Извинете! Извинете! И аз си мислех нещо. Преди да изядем бананите, трябва да ги обелим. Дайте да го отметнем и после ще медитираме, без да мислим за това.

— Да! Супер! И ние мислехме същото! — закрещели останалите маймуни. И те отново заскачали и запищели, докато белели бананите.

След като ги обелили и струпали на купчина, маймуните се върнали на възглавниците си. Отново седнали, кръстосали крака, внимателно поставили дясната ръка върху лявата, изправили гърбове, затворили очи и започнали да наблюдават естествения поток на дишането си.

— Извинете! Извинете! — надала крясък друга маймуна само след минута. — И аз си мислех нещо. Преди да изядем бананите, трябва да ги поставим в устата си. Дайте да отметнем това и после ще можем да медитираме спокойно, без да се налага да мислим.

— Да! Супер! Каква брилянтна идея!

И всички маймуни наскачали, вдигайки шум до небето, след което сложили по банан в устата си. Няколко сложили по два, а една налапала цели три. Има маймуни, които са не по-различни от някои хора. Но все още не започвали да ги ядат. Направили го само за да го отметнат, да не се налага да мислят за него и да могат да медитират.

Те седнали отново на възглавниците си, кръстосали крака, поставили внимателно дясната ръка върху лявата, изправили гърбове, затворили очи и възобновили медитацията си с банани в устата.

Разбира се, щом всички очи били затворени, маймуните изяли бананите, после скочили и отпрашили нанякъде. Това бил краят на тяхната първа и последна медитация.

Сега знаете защо ние, хората, толкова трудно постигаме покой на ума. Повечето от нас имат маймунски ум, който казва:

Първо ще свърша това нещо, ще го отметна, и после ще си почина.

Ето защо, както споменах в предишната си книга, в днешно време единственото място, където има хора, които „почиват в мир“, е гробището. И будисткият манастир, разбира се!