Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Someone Is Watching You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Аджан Брам

Заглавие: Лиценз за щастие

Преводач: Снежана Милева

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (допечатка)

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2017

Тип: сборник (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 26.05.2016 (за 1-во издание)

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-1579-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13585

История

  1. — Добавяне

В древността младежите научавали всичко, което трябвало да знаят за живота, от един-единствен мъдрец учител. Един такъв учител имал дванайсет ученици, на които им предстояло да завършат. Имал и дъщеря, която всичките му ученици намирали за много привлекателна.

Един ден той обявил на учениците си, че има два проблема. Първият — че трябва да намери съпруг за дъщеря си и според тогавашната традиция това трябва да е един от дванайсетте ученици. Проблемът бил, че не можел да реши кой от тях ще бъде най-добър съпруг.

Вторият проблем бил, че като баща на булката, той ще трябва да плати за пищната сватбена церемония и да подари на младата двойка нова къща с всички вещи от първа необходимост. А това било свързано с много разходи.

За да разреши и двата проблема, учителят обявил състезание. Той казал на учениците си да се промъкнат в местното село под прикритието на нощта и да откраднат всичко, което могат, без никой да ги види. После да донесат нещата при него. Ученикът, който последвал указанията и откраднел най-много, щял да спечели дъщеря му, а откраднатите ценности щели да останат за щастливата двойка.

Учениците били шокирани от факта, че учителя им иска от тях да крадат. Той бил изключително почтен човек. В онези дни обаче обетът за послушание към учителя бил нещо много важно, затова приели състезанието. А кой знае, може причината да е в това, че всички младежи били заслепени от копнеж по дъщерята на учителя?

През следващите седем дни учениците се промъквали в селото през нощта, открадвали каквото могли и го носели на учителя си. Той внимателно записвал кой какво е откраднал и от коя къща. И чудно, никой не бил хванат на местопрестъплението.

В края на седмицата учителят събрал учениците, за да обяви резултата.

— Вие откраднахте много — започнал той, — достатъчно, за да осигури на една двойка добър старт в живота. С изключение на едного, който не е донесъл нищо. Защо?

Един стеснителен младеж излязъл напред и казал:

— Защото трябваше да следвам указанията ви, учителю.

— Какво искаш да кажеш? Нима не ви казах да крадете и да ми носите вещите?

— Да, учителю — отговорил посърналият ученик, — но също така ни казахте да крадем, стига никой да не ни види. Аз се промъкнах в много къщи в два часа през нощта, когато всички спяха дълбоко. Но всеки път, щом се наканех да взема нещо, усещах, че някой ме гледа. Затова трябваше да си тръгна с празни ръце.

— Щом всички в къщата са спели, кой тогава те е наблюдавал? — попитал учителят.

— Аз се наблюдавах. Виждах как се каня да открадна. Ето защо не взех нищо.

— Много добре! Много добре! — възкликнал удовлетворено учителят. — Имам поне един мъдър ученик, който ме е слушал през тези години. Всички останали, глупаци такива, вземете откраднатите вещи и ги върнете на собствениците им. Те няма да ви накажат. Аз им казах за „състезанието“ преди две седмици. Те ви очакваха. Затова никой не беше заловен. И помнете, каквото и неморално деяние да извършите, някой винаги ще ви види и този някой сте самият вие. Понеже вие го виждате, вие ще се чувствате зле и ще страдате.

Разбира се, мъдрият ученик се оженил за красивата дъщеря. Учителят бил достатъчно заможен да им осигури пищна сватбена церемония и къща-мечта. И тъй като съпругът бил наистина мъдър, те действително живели щастливо до края на дните си.

Край