Аджан Брам
Сага за паяка със суицидни помисли

Един млад и щастлив паяк намерил идеалния ъгъл в тиха стая, където да построи първия си дом. Той радостно се заловил да плете и изработил прекрасна паяжина, достатъчно изящна, за да бъде включена в „Спайдъруърлд: Дом и градина“. Изтощен, но горд от усилията си, младият паяк се настанил в центъра на паяжината в очакване на обяда.

В стаята влязла възрастна жена и като видяла паяка, надала такъв вик, че я чул дори полуглухият й съпруг. Когато видял кое я е разстроило, той бързо разбил на пух и прах първия дом на паяка. Паякът имал късмет и се спасил.

Стреснат, но непоколебим, той запълзял към друга къща и си построил втори дом, този път не толкова изискан и красив, но достатъчно приятен. Преди по въздуха да пристигне първото му ястие, прислужницата забелязала паяжината и я унищожила с метлата си. Бедният паяк отново трябвало да се спасява с бягство.

Същото нещо се случило в следващата къща, и в следващата, и в по-следващата. След грубото посегателство и над шестия му дом съвсем обяснимо бедното паяче започнало да страда от симптоми на посттравматичен стрес. Развило параноя към ъглите и мъчителна тревожност при мисълта за плетене на паяжини.

Докато пълзяло по пътя, уморено и гладно, го завладели негативни мисли: „Никой не ме харесва. Искам само спокоен дом някъде. На никого няма да навредя. Просто искам да си ловя мухи и насекоми. Те и без това на никого не трябват. Животът е толкова несправедлив. Гладен съм. Уморен съм. Толкова ми е… самотно“.

И паячето се разплакало.

Скоро го навестила мисълта за самоубийство. „Никой не ме обича. Какъв смисъл има да продължавам? Никога няма да си намеря дом. Никога няма да си намеря храна. Може би е по-добре да се самоубия.“

Изпълнен с мрачна решителност, паякът умишлено запълзял към обувките на минувачите, но всеки път се оказвал в безопасното пространство между предната част на подметката и тока. После тръгнал да прекосява натовареното шосе, но все се оказвал между колелата, никога под тях. Когато си депресиран, нищо не можеш да направиш както трябва, дори да се самоубиеш.

Скоро паякът се отказал дори от опита да се самоубие. Като хлипал и подсмърчал, той се заклатушкал край пътя като пияница, без да знае накъде отива. Не след дълго почувствал, че някой го наблюдава. Спрял се и когато се обърнал, видял голям, тлъст, щастлив паяк, който благо му се усмихвал.

— Защо плачеш? — попитал дебелият щастлив паяк.

Хлипайки, паякът заразказвал тъжната история на живота си, като от време на време спирал да си поеме въздух и бършел носа си с кърпичка. Когато свършил разказа за неволите си, той осъзнал, че не всички паяци са хилави и депресирани. Този бил тлъст и изглеждал много щастлив.

— Защо си толкова дебел и щастлив? — попитал паякът самоубиец. Тлъстият паяк само се усмихнал благо. — Нима никой не се е опитвал да унищожи паяжините ти, създадени с толкова труд?

— През целия си живот съм изплел само една — казал дебелият паяк. — Всеки ден получавам храна в изобилие, всъщност — добавил състрадателно той — има повече от достатъчно за двама ни. Ела да живееш при мен.

— Почакай — казал депресираният паяк. — Къде на този свят можеш да създадеш паяжина, която да остане непокътната толкова време?

— О! — възкликнал дебелият щастлив паяк. — Оплетох я в кутията за дарения в храма на Аджан Брам. Там никога нищо не ме безпокои!