Аджан Брам
Вината на търговския посредник

Когато бях студент и косата ми беше много, много по-дълга от сега, аз също се хващах на случайна работа по време на университетските ваканции, за да свързвам двата края. Едно от тези занимания бе да продавам детски енциклопедии от врата на врата.

Първо трябваше да науча рекламната реч. Тя беше кратка и в нея убедително се изтъкваше, че ако не закупите този удивителен източник на знания, ще лишите скъпото си дете от подходящото образование. Бях инструктиран да оказвам психологически натиск върху родителите, за да ги накарам да се почувстват виновни, едва ли не тирани и насилници, ако безотговорно изберат да не закупят за децата си този великолепен комплект образователни книги.

Подобен агресивен подход беше неморален. Знаех го. Но бях млад и отчаян.

Първия ден продадох един комплект на много симпатично младо семейство, което наскоро се бе преместило в нова къща с двете си малки дечица. През нощта не спах добре. Не спирах да мисля за младите родители, обременени с поредната сметка, защото им бях продал глупавата, скапана енциклопедия. Почувствах се толкова гузен, че на следващата сутрин напуснах.

Дълги години се разкайвах за тази продажба. По-късно, когато станах монах, се научих да си прощавам. Все пак бях толкова незрял в дългокосите си години.

Веднъж по време на петъчен разговор в Пърт споменах този случай като пример за прошка. След това при мен дойде млада жена, може би наближаваща трийсетте.

— Може да не ми повярвате, но това, което ще ви кажа, е самата истина! — започна тя. — Когато бях много малка и живеех в Лондон, един дългокос студент дойде у дома и продаде на мама и татко същата детска енциклопедия. Обожавах тези книги! — каза тя разпалено. — Това бяха най-любимите ми книги. Може и да не сте били вие, но така или иначе много ви благодаря.

По изключение не знаех какво да кажа.

Сега, когато знам как работи тази вселена, съм почти сигурен, че аз съм продал на родителите й онези книги.