Аджан Брам
Разрешение да умреш

Приели ли сте неизбежната смърт?

Често задавам този въпрос на хора, които са близо до смъртта. Целта ми е да ги убедя, че да се умре, е нещо нормално, че в това няма нищо лошо. Тогава могат да си отидат с достойнство и в мир.

Много от тези хора ми казват, че вече са приели приближаващата смърт. Проблемът е, обясняват те, че близките и приятелите им не искат да ги пуснат. „Мамо, мамо, моля те, не умирай! Оздравей, моля те. Моля те!“ От това идва най-голямото им страдание.

Стив беше млад будист около трийсетте. Имаше успешен бизнес в екскурзиите с рафтинг и водеше клиентите си на някои от най-красивите места по света. За съжаление, той умираше от нелечим рак.

Бях посещавал Стив и съпругата му Джени много пъти и честно казано, бях изненадан, че още не си е отишъл. Той страдаше. Защо продължаваше да е вкопчен в живота?

Обърнах се към Джени и я попитах:

— Дала ли си на Стив позволение да умре?

Последва един от най-вълнуващите моменти, на които съм имал привилегията да присъствам. Без да ми отговори, Джени седна на леглото, нежно прегърна своя изнемощял, изпит от болестта съпруг, когото безумно много обичаше, и му каза:

— Стив, давам ти позволение да умреш. Всичко е наред, Стив. Можеш да си отидеш.

Двамата се прегърнаха и заплакаха. Два дни по-късно Стив почина.

Често се налага да повикам настрана приятелите и близките на умиращия и да ги посъветвам да дадат на този, когото толкова много обичат, един от най-големите дарове на любовта: позволението да умре. Този дар можете да дадете само когато вие решите и както решите. Този дар най-после пуска на свобода онези, които обичате.