Аджан Брам
Пукнатата чаша

Смъртта на любим човек завинаги променя живота ни. Дори гибелта на хора, които не познаваме, като хилядите, загинали в природни бедствия, променя начина ни на мислене. Смъртта е факт от живота и когато го осъзнаем, ние научаваме какво е истинска грижа.

Преди много години в Тайланд моят учител Аджан Ча вдигна керамичната си чаша.

— Вижте! — каза ни той. — Има пукнатина.

Аз внимателно огледах чашата, но не видях нищо.

— Сега пукнатината е невидима — продължи Аджан Ча, — но тя съществува. Един ден някой ще изпусне тази чаша, пукнатината ще се появи и ще разцепи чашата ми. Това е съдбата й…

— Но ако чашата беше от пластмаса — обясни той, — тя не би имала такава съдба, не би имала невидима пукнатина. Можете да я изпуснете, да я ударите или дори да я ритнете — тя не би се счупила. С такава чаша бихте могли да се отнесете небрежно, защото тя е нечуплива. Но тъй като моята чаша е чуплива, трябва да проявявате по-голяма грижа към нея…

— По същия начин — заговори Аджан Ча, придавайки особен смисъл на думите — в тялото ни има пукнатина. В момента тя е невидима, но съществува. Тя е нашата бъдеща смърт. Един ден ще настъпи злополука, ще се разболеем или просто ще остареем; тогава пукнатината ще се появи и ние ще умрем. Това е съдбата ни…

— Ако животът ни беше вечен — заключи Аджан Ча, — ако животът ни беше нечуплив като пластмасова чаша, тогава бихме могли да си позволим нехайство. Но ние трябва да се грижим за него тъкмо защото животът ни е крехък, защото смъртта е наша съдба.

Взаимоотношенията също са чупливи като керамична чаша и затова трябва да проявяваме грижа един към друг. Когато проумеем, че щастието има своята пукнатина, ще се научим да не приемаме радостта за даденост. Когато осъзнаем, че един ден животът ни ще се пропука и ще се разпадне, ще ценим всеки миг.