Иван Вазов
Блънт ^[0]

Блънт! Проклето име! Ето

тоз човек червенолик.

Подъл той е във сърцето,

във душата е кръвник.

 

Тъй, Блънт, ти днес между нази

мълчешката сееш смърт,

от змията, дето лази,

по̀ си хитър тоя път.

 

Ти на тигъра показваш

жъртвата, ти викаш: дръж!

Ти си гнусен, ти доказваш,

че си бил достоен мъж!

 

Твойта слава се почена,

даде вече добър плод…

По нърава си хиена,

по душа си Елиот^[1].

 

И тъй, ти видя с усмивка

как земя ни запустя,

и майката без покривка,

и децата без баща.

 

Тържествувай! С много жертви

ти из праха изпълзя,

с наште мъки, с наште клетви

твойто име се свърза̀!

 

И занапред в Българѝя,

името на таз помия

кой го каже или чуй —

                        ще да плюй.