Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1883 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Набиране
- Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов, студенти от Пловдивския университет
- Източник
- Словото
История
- — Добавяне (от Словото)
Да, мойто име днес земахте на нишан —
и има за какво. Стрелете кал връз мене!
Но чакате ли вий да хвърла в ваший стан
пламтящий отговор на моето презренье!
Не! Няма вашът срам да го извада аз
на публичния съд, пред светлата зорница;
о, няма върху вас да падне тоя час
на музата ми зла сърдита плесница.
Защо да се яра? Що полза от това,
ако народът чуй за ваште козни нови,
и падне нов позор въз клета му глава,
и нова горест пак сърцето му отрови?
Та и така е той замаян и убит,
със було на очи, с окови на душата,
и няма мощ на вас да гръмне страховит,
ни свяст — та своя път да найде в тъмнината.
От неговият гняв недейте се плаши,
празнувайте сега — сега е ваше царство!
Да, царство на срамът, на малките души,
на тесните чела, на низкото коварство.
Ах що не сте поне чудовища днес вий?
Вам бой бих обявил с по-малко отвращенье;
но вий сте мръсна гад и гущери и змий,
що лиги, пяна, смрад изригват върху мене.
И музата ми днес извръща се от вас.
Орелът не кълве бръмбара обезкрилен,
от ваште имена потърсва се Парнас
и моят стих хвъркат от тях би бил изкилен.
Декември 1883