Атанас Далчев
Вечер

Разкъсано от зъберите черни,

озъбени като от зверска стръв,

издъхва слънцето и топла кръв

се лее низ полетата вечерни.

 

Блатата зеят като тъмни рани,

разстила се въздъхнала мъгла

и като стон над хиляди села

звучи звънът на медните камбани.

 

И в тоя час на мъка и на горест

във глухите вечерни равнини,

където никнат болки и злини

и зреят жътвите на злата орис,

 

по стълбите на гаснящата вечер

Христос низхожда в риза от звезди

да сложи въз ранените гърди

на страдната земя ръка предвечна.