Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
evgenido (2022 г.)

Издание:

Заглавие: Храм на чудесата

Преводач: Катя Ахмад; Йордан Милев (стихове)

Година на превод: 1986

Език, от който е преведено: арабски

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1986

Тип: приказки

Националност: арабска

Печатница: ДП „Георги Димитров“ — София

Излязла от печат: м. март 1986 г.

Редактор: Веселина Райжекова

Редактор на издателството: Анна Сталева; Елена Матева

Художествен редактор: Цвятко Остоич

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Художник: Васил Миовски

Коректор: Галя Луцова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12819

История

  1. — Добавяне

Разказват, че един ден халифът Ар-Рашид седял на халифското си ложе. При него влязъл евнух, който носел безценна златна корона, украсена с диаманти и перли. Евнухът целунал земята пред халифа и му казал:

— О, повелителю на правоверните, господарката Зубайда целува пода пред теб и те моли да й дадеш един голям диамант за средата на короната, защото не е открила в своята съкровищница такъв диамант, който да задоволи желанието й.

И халифът заповядал на своите царедворци:

— Потърсете такъв голям камък, какъвто иска Зубайда!

Но колкото и да търсили, те не могли да намерят. Когато казали на халифа, той се обезпокоил:

— Какво? — възкликнал той. — Нима аз, халифът, царят на царете, съм неспособен да намеря един диамант! Нещастници, идете и потърсете при търговците.

Търговците отговорили, че такъв диамант могат да намерят само при един човек в Басра на име Абу Мохамед Мързеливия.

Казали това на халифа и той наредил на везира си Джафар да напише писмо до емир Мохамед ал-Зубайди, валията на Басра, с което да му нареди да изпрати Абу Мохамед Мързеливия при повелителя на правоверните.

Везирът написал писмото и го пратил по Масрур.

Прочел емирът писмото на Харун ар-Рашид и веднага изпратил Масрур с хора от двореца при Абу Мохамед Мързеливия. Те стигнали до къщата му, почукали на вратата и един слуга им отворил.

— Кажи на господаря си, че повелителят на правоверните го вика — заповядал Масрур.

Слугата влязъл и предал заповедта. След малко Абу Мохамед излязъл и видял Масрур със свитата, изпратена от емира на Басра. Целунал земята пред тях и казал:

— Слушам и изпълнявам заповедите на повелителя на правоверните. Бъдете добре дошли в моя дом!

— Не можем, бързаме много, защото повелителят на правоверните ни чака.

— Дайте ми малко време да се приготвя — рекъл Абу Мохамед.

Отстъпили пред молбите му и влезли. Преминали през един коридор, тапициран в синьо и инкрустиран със злато. Абу Мохамед наредил на слугите да покажат на Масрур банята. Тя била цялата от мрамор, инкрустирана със злато и сребро. Водата ухаела на рози.

Слугите обслужили Масрур и свитата с най-голямо старание. Когато излезли от банята, на всеки дали дрехи от най-скъпи платове, бродирани със злато.

Сетне те намерили Абу Мохамед Мързеливия седнал, а над главата му висели тежки завеси от златотъкан плат, извезани с перли и диаманти. Целият дворец бил постлан с килими, обшити с нишки от червено злато. Абу Мохамед седял на диван, украсен с диаманти. Поканил Масрур до себе си, после заповядал да наредят трапезата. Масрур се удивил и рекъл:

— Кълна се, че дори при повелителя на правоверните не съм виждал подобна трапеза.

Върху масата имало всевъзможни ястия в съдове от фин порцелан със златни орнаменти.

Яли, пили и разговаряли до късно. След това Абу Мохамед раздал на всички по пет хиляди динара.

На втория ден отново ги облекли в нови дрехи от цветна тъкан със златна бродерия и ги обградили с най-голямо внимание.

Най-после Масрур казал:

— Не можем да останем повече!

— Потърпете до утре, ще се приготвя и ще тръгна с вас — рекъл Абу Мохамед.

Те останали до сутринта. Слугите стегнали мулето на Абу Мохамед за път. Сложили му седло от злато, инкрустирано с перли и диаманти.

Масрур си казал: „Дали халифът няма да попита Абу Мохамед от къде е взел това богатство?“.

После се сбогували с Мохамед ал-Зубайди и напуснали Басра. Вървели, докато стигнали Багдад.

Когато влезли при халифа, той заповядал на Абу Мохамед да седне. Той седнал и заговорил с голямо уважение:

— О, повелителю на правоверните, донесох ти подарък. Позволи ми да ти го покажа.

— Покажи го! — казал Харун ар-Рашид.

Абу Мохамед дал знак да отворят едно ковчеже, от което извадил златно ябълково клонче с листа от зелени изумруди, с плодове от червени рубини и жълт топаз и с цвят от перли.

Халифът се учудил. Сетне Абу Мохамед направил знак да донесат сандък, от който извадил шатра, цялата извезана с перли, рубини, изумруди и различни по големина диаманти. Колоните й били от индийско дърво с изкусна резба, а краищата й били украсени с птици, животни, перли и скъпоценни камъни. Харун ар-Рашид се зарадвал много на тези подаръци, а Абу Мохамед Мързеливия му рекъл:

— О, повелителю на правоверните, не мисли, че ти поднасям тези дарове, защото се страхувам или защото искам нещо от теб. Аз съм обикновен човек и мисля, че тези неща подхождат за повелителя на правоверните. Ако ми разрешиш, ще ти покажа още нещо.

Харун ар-Рашид се съгласил. Абу Мохамед прошепнал нещо и кимнал с глава към терасите. Те тутакси се наклонили надолу. След това отново ги изправил. Погледнал вратите и те начаса се затворили. Заговорил нещо на висок глас — обадили се птици.

Харун ар-Рашид много се учудил и казал:

— Ти правиш всички тези чудеса, а те наричат Абу Мохамед Мързеливия и както ми казаха, баща ти бил бръснар в градската баня и не ти е оставил нищо.

— О, повелителю на правоверните, чуй моята история. Тя е необикновена и удивителна. Ако я запишат черно на бяло, може да бъде за пример на ония, които искат да се поучат.

— Разкажи, Абу Мохамед, всичко ми разкажи!

И Абу Мохамед подхванал:

— Знай, о, повелителю на правоверните — нека аллах те покрие с вечна слава! — верни са приказките, че хората ме наричат Мързеливия и че баща ми не ми остави нищо. Баща ми, както са ти казали, беше бръснар в една от градските бани. Като дете бях най-мързеливият на света. Случвало се е да заспя и слънцето да се премести и да ме напече, но дори тогава не отивах на сянка, толкова бях ленив. Такъв си останах до петнадесетата си година. Тогава почина баща ми, без да ми остави нищо. Майка ми слугуваше на хората, за да ме изхранва, докато аз спях и мързелувах. Един ден тя се върна вкъщи с пет сребърни дирхама и ми каза:

— Синко, научих, че шейх Абу-л-Музафар ще пътува за Китай.

Този шейх беше добър и помагаше на бедните.

— Вземи тези пет дирхама — продължи майка ми — и го помоли да ти купи с тях нещо от Китай. Може би с волята на аллах ще спечелиш нещо.

Бях толкова мързелив, че не ми се мърдаше. Майка ми се закле, че ако не отида при шейха, няма да ми даде нито да ям, нито да пия и повече няма да влиза в стаята ми, дори да умирам.

Бях сигурен, че ще изпълни заканата си, и й рекох:

— Помогни ми да стана!

Тя ме изправи на крака и аз заплаках. После ми донесе обувките и ми ги обу. Хвана ме за ръка и залитайки, тръгнахме към брега на морето. Шейхът седеше там. Аз го попитах:

— Чичо, ти ли си шейх Абу-л-Музафар?

Той потвърди. Тогава му подадох парите и му казах:

— Моля те, купи ми нещо от Китай, може аллах да ми помогне да спечеля.

Шейхът попита своите придружители дали ме познават. Те му отговориха, че ме наричат Абу Мохамед Мързеливия и че никой не ме е виждал да излизам от къщи.

Тогава шейхът каза:

— Синко, дай ми парите си и дано аллах ни помогне.

Върнах се с майка ми вкъщи, а шейхът отплава заедно с група търговци за Китай. Продали и купили, каквото трябвало, и шейхът и търговците тръгнали обратно. След като пътували по море три дни, шейхът казал:

— Спрете кораба!

Търговците го попитали за причината. Отвърнал им, че е забравил поръчката на Абу Мохамед Мързеливия и че на всяка цена трябва да се върне и да я изпълни. Всички му се замолили да не ги кара да се връщат, защото вече са изминали дълъг път, с много трудности и опасности, но той настоявал на своето.

Тогава те казали:

— Вземи от нас стократно онова, което тези пет дирхама могат да донесат като печалба, но не ни карай да се връщаме.

Той ги послушал. Събрали голяма сума и продължили пътя си, докато стигнали до един гъсто населен остров. Там пуснали котва и търговците слезли, за да накупят метали, диаманти, перли и други стоки.

Абу-л-Музафар тръгнал да се разхожда, когато погледът му попаднал на стадо маймуни, сред което имало една с оскубана козина. Той се поспрял и видял, че щом собственикът на стадото им обърнел гръб, маймуните се нахвърляли върху нея, удряли я, отскубвали по един косъм и го мятали към господаря си. Тогава на свой ред той ги биел, връзвал ги и ги измъчвал, но при първа възможност разярените маймуни отново я нападали.

Шейх Абу-л-Музафар се смилил над нещастната маймуна и попитал господаря й може ли да му я продаде. Собственикът се съгласил и шейхът му предложил за нея пет дирхама — онези, които му бях дал. Спазарили се и шейхът казал на слугите да отнесат маймуната на кораба и да я вържат.

После корабът продължил за друг остров и хвърлил котва там. Търговците платили на гмурци, за да търсят на морското дъно перли и други скъпоценности. Щом маймуната видяла какво правят, освободила се от въжето, скочила от кораба и се гмурнала с тях.

Абу-л-Музафар се натъжил, защото помислил, че маймуната е загинала и с нея надеждите на бедното момче, с чиито пари била купена. Когато гмурците се показали на повърхността, с тях била и маймуната, която носела най-хубавите перли. Тя ги хвърлила пред шейх Абу-л-Музафар, който се удивил и си казал: „Тази маймуна крие някаква тайна“.

Сетне опънали платната и корабът продължил към Острова на негрите. Негрите били канибали и щом забелязали кораба, бързо се качили на малки лодки, заобиколили го отвсякъде и го пленили. Вързали търговците и екипажа и ги откарали при своя цар. Той заповядал да изколят една част и да ги изядат, а останалите зачакали реда си ни живи, ни умрели от страх и мъка. През нощта маймуната отишла при шейх Абу-л-Музафар и му отвързала ръцете. Когато търговците видели това, рекли:

— Само ти можеш да ни освободиш, о, Абу-л-Музафар!

— С божията воля тази маймуна ме освободи и аз ще й дам хиляда динара — отговорил той.

— Ние ще сторим същото — отвърнали търговците.

Маймуната ги развързала един по един и всички избягали на кораба. Там намерили стоките си така, както ги били оставили, и всичко, което им било нужно, за да продължат пътя си. Веднага вдигнали котва и се отдалечили от Острова на негрите.

Абу-л-Музафар напомнил на търговците да изпълнят обещанието си и всички отброили по хиляда динара. Така маймуната станала много богата. После корабът пристигнал в Басра, приятелите на търговците ги чакали на пристанището и ги посрещнали много радостни, че ги виждат отново живи и здрави.

Абу-л-Музафар веднага попитал къде живее Абу Мохамед Мързеливия. Майка ми научи новината и дойде да ме събуди.

— Синко — рече ми тя, — шейх Абу-л-Музафар е пристигнал, стани и иди при него, поздрави го и го попитай какво ти е донесъл. Може аллах да е отворил пътя пред тебе.

Аз й казах да ми помогне да стана и да ме заведе до пристанището. Тръгнах с несигурни нозе и намерих шейха. Когато ме видя, той ме посрещна с думите:

— Бъди добре дошъл! Твоите пари ми спасиха живота и живота на търговците, които бяха с мене.

Сетне ми каза:

— Вземи тази маймуна, отведи я у вас и ме чакай!

Отведох маймуната и си мислех: „Това стока ли е?“.

Когато влязох вкъщи, рекох на майка си:

— Всеки път, когато спя, ти ми заповядваш да стана и да се занимавам с търговия. Виж с очите си какво ми донесе тази търговия.

После седнах. В това време слугите на шейх Абу-л-Музафар дойдоха и попитаха дали аз съм Абу Мохамед Мързеливия. Още не им бях отговорил, и на вратата застана Абу-л-Музафар. Станах и му целунах ръцете. Той ми каза:

— Ела с мене в моя дом.

— Слушам и се подчинявам! — отвърнах аз и тръгнах с него. Когато влязохме в къщата му, той заповяда на слугите да донесат пари.

— Сине — каза шейхът, — тези пари са твои. Аллах ти ги прати като печалба от твоите пет дирхама.

Слугите сложиха парите в сандъчета и ми дадоха ключовете, като ми направиха знак да вървя пред тях, за да им посоча къщата си, защото това богатство вече ми принадлежеше.

Когато разказах всичко на майка ми, тя остана много доволна и ми рече:

— Синко, аллах ти прати тези пари. Остави мързела, иди на пазара и започни да купуваш и продаваш.

Послушах я и отворих магазин. До мене винаги седеше маймунала. Когато ядях, и тя ядеше с мене, когато пиех, и тя пиеше. Всяка сутрин, много рано, изчезваше някъде и я нямаше до обяд. Идваше и оставяте пред мене кесия с хиляда динара. Това продължи доста време, о, повелителю на правоверните, докато наистина натрупах голямо имане. Накупих земи, къщи, слуги, роби, робини.

Един ден си седях в магазина, маймуната седеше до мен на пейката и изведнъж взе да се оглежда, първо наляво, после надясно. Помислих си: „Какво ли й стана?“. Тогава тя заговори като човек:

— О, Абу Мохамед!

Когато чух това, изплаших се. Тя ми каза:

— Не се бой. Ще ти разкажа кой съм. Аз съм джин и дойдох при теб, защото знаех, че живееш в бедност. Сега съм намислил нещо, което ще те направи още по-щастлив. Ще те оженя за девойка, красива като ясен месец. Утре ще облечеш най-скъпите си дрехи, ще възседнеш мулето с позлатеното седло и ще отидеш на пазара за зърно. Ще намериш магазина на най-уважавания търговец, ще влезеш при него и ще му кажеш, че си дошъл да поискаш ръката на дъщеря му. Ако ти отговори, че си беден и че не си от знатен род, дай му хиляда динара. Ако поиска повече, дай му ги и го спечели на своя страна.

Аз се съгласих и още на другата сутрин сложих най-скъпите си дрехи, възседнах мулето с позлатеното седло и се отправих към пазара за зърно. Попитах за магазина на старейшината. Когато го видях, слязох от мулето, влязох, поздравих го и седнах до него. Със себе си бях взел десетина слуги и роби. Старейшината отговори на поздрава ми и каза:

— Ще бъда доволен, ако мога да ти бъда полезен с нещо.

— Да — отвърнах аз, — ти можеш да ми помогнеш.

— С какво? — попита той.

— Идвам да ти поискам ръката на дъщеря ти.

— Да, но ти си беден и не си от знатен род.

Тогава извадих хиляда златни динара и му рекох:

— Това ще направи семейството ми известно. Пророкът, мир и покой на духа му, казва: „Парите заместват знатния род“. А колко хубаво е казал поетът:

Сладкодумен мъж е този,

който има куп пари.

Гледат го в устата всички,

хората го сочат с пръст

Но… да нямаше богатство,

щеше да е като ням.

Щом богатият говори,

всички казват: „Ти си прав!“.

Ако бедният продума,

„Лъжеш“ — ще дочуе той.

И навсякъде парите

чуждия превръщат в свой.

Те езика са за този,

който търси блага реч,

и оръжие — за всеки,

към победа устремен.

Когато чу думите ми и разбра стиховете, търговецът сведе глава и остана замислен цял час. Най-после вдигна очи и ми каза:

— Ако искаш това да стане, трябва да ми дадеш още три хиляди динара.

Аз се съгласих и изпратих един от слугите да ми донесе от къщи парите, които трябваше да броя.

Когато получи парите на ръка, стана и заповяда на слугите си да затворят магазина. Той покани всичките си приятели от пазара в дома си и изготви договора за женитбата ми с неговата дъщеря, като ми каза, че сватбата ще стане след десет дена.

Тогава се върнах доволен вкъщи и разказах на маймуната за станалото. Тя одобри, каквото бях направил. Когато наближи денят на сватбата, маймуната ми рече:

— Искам да те помоля за нещо. Ако го изпълниш, ще ти дам всичко, което поискаш.

— Какво е то?

— В стаята, където ще прекараш първата си брачна нощ с дъщерята на старейшината, има гардероб. На вратата му виси ключ, отвори и ще видиш желязна каса, обвита в плат, като талисман. Най-отгоре има поднос с пари, а отстрани — единадесет змии. Върху подноса ще видиш вързан бял петел и нож. Вземи ножа, заколи петела, разрежи плата, обърни касата, а после иди при младоженката.

Аз се съгласих. Когато ни въведоха в спалнята, видях гардероба, но зачаках да останем сами. Бях удивен от красотата на младоженката — лицето и тялото й. Нямаше думи за нейната прелест и бях безкрайно щастлив. Посред нощ, когато тя заспа, станах, взех ключа и отворих гардероба. Заклах петела, разрязах плата, който обвивате касата, и я обърнах. В този миг младоженката се събуди, видя какво съм направил и извика:

— Няма сила, освен силата на аллах и това, което той ни отреди. Джинът спечели…

Още не бе довършила и джинът влетя в къщата и я грабна. Вдигна се голяма олелия и търговецът се втурна в стаята, като се удряше по лицето и нареждаше:

— О, Абу Мохамед, какво направи с нас! Така ли ни се отплащаш? Аз сам поставих този талисман в гардероба, тъй като се страхувах за дъщеря си от проклетия джин. От шест години той се мъчи да я отвлече, но едва сега успя! Нямаш вече работа тук! Моля те, напусни дома ми.

Тръгнах си и се върнах у дома. Потърсих маймуната, но не я намерих. Тогава разбрах, че тя е била джинът, който отвлече жена ми, и че ме е изиграл, като ме накара да разваля талисмана, който не му е позволявал да я вземе. Разкаях се жестоко. Разкъсах си дрехите и започнах да се удрям по лицето, но без полза: светът ми се стори тесен. Излязох навън и вървях без посока до вечерта. Докато бях така вглъбен в себе си, до мен се приближиха две змии — едната бяла, другата черна, които се нападаха взаимно. Взех един камък, ударих черната и я убих, защото отсъдих, че тя е виновна. Бялата змия изчезна някъде и след час се върна с десет змии. Те накъсаха умрялата змия на парчета и пак изчезнаха.

Аз поседнах на това място, защото нямах вече сили да вървя, и размишлявах върху съдбата си, когато чух един глас.

Спи спокойно и безгрижно,

с упование в съдбата.

Всичко в миг аллах изменя

по зова на небесата.

Стиховете, о, повелителю на правоверните, ме подтикнаха към сериозен размисъл, но скоро дочух зад гърба си нечия песен:

О, мой правоверни, братко,

имаш ти свещена книга.

Казано е в нея кратко,

че си жив — това ти стига!

И затуй не се страхувай

от зъл дух и изневяра.

Да се радваме — ни учи

нашата безсмъртна вяра.

Тъй като не виждах никого, извиках:

— Кой си ти? Покажи се!

Пред мен застана един човек и ми каза:

— Не се страхувай! Ти ни направи голямо добро. Аз съм от племето на правоверните джинове. Ако имаш нужда от нещо, кажи! За нас ще бъде удоволствие да ти помогнем.

Отвърнах му, че имам нужда от помощ, защото ме е сполетяло голямо нещастие.

— Ти си Абу Мохамед Мързеливия, нали?

Кимнах и той ми каза:

— Аз съм брат на бялата змия, която ти спаси, като уби нейния неприятел. Ние сме четирима братя от една майка и един баща. Благодарни сме ти много и никога няма да забравим доброто ти дело. Знай, че под образа на маймуната се криеше джин, който те измами, без измама той не би могъл да отвлече девойката, защото отдавна се опитваше, но талисманът я пазеше. Ако ти не го беше унищожил, той нямаше да постигне целта си, но сега не тъжи. Ще ти помогнем да намериш жена си и да убиеш джина, тъй като доброто не бива да се забравя.

После извика силно. При него дотичаха други джинове и той започна да ги разпитва за маймуната. Един от тях каза, че знае къде се намира тя — в Медния град, където никога не изгрява слънце.

— Абу Мохамед — каза джинът, — вземи един от нашите роби, който ще те отнесе на гърба си, и разпитай как може да намериш жена си. Знай, че този роб е дявол, затова не произнасяй името аллах. Ако го произнесеш, той ще те хвърли от гърба си и ще те убие.

Качих се на гърба на роба и полетяхме високо, земята се изгуби от очите ни, а звездите станаха големи като планини и чух ангели да славословят аллаха. Дяволът ми сочеше всички тези чудеса. Гледах, наслаждавах се и си повтарях, че не бива да споменавам аллах.

Докато летяхме така, пред нас се появи странна фигура, облечена в зелено, къдрави коси и светещо лице. В ръката си държеше копие, от което изхвърчаха искри. Доближи се до мен и ми рече:

— Абу Мохамед, признай, че няма друг бог освен аллах и Мохамед е неговият пророк, или ще те сразя с копието си!

Повторих думите й. Тогава тя удари дявола с копието си и го превърна в пепел, а аз полетях от гърба му към земята и паднах в развълнуваното море. Наблизо имаше корабче с петима моряци. Те ме спасиха и ме взеха на кораба си, но говореха на чужд за мен език. Плавахме до вечерта, а после хвърлиха мрежа, хванаха риба, опекоха я и ме нахраниха. Сетне продължихме, докато стигнахме техния град. Там ме отведоха при своя цар. Аз целунах земята пред него и той ми даде подаръци. Той говореше арабски и ми каза, че ще ме направи свой съветник. Попитах го как се казва неговият град и той ми отговори, че това е град Ханад и се намира в Китай. После ме повери на своя везир и му поръча да ме разведе из града. Хората на този град преди били неверници и аллах ги превърнал в камъни. Наоколо имаше много дървета и плодове. След един месец излязох от града и седнах на брега на непозната река. Изневиделица се появи конник, който ме попита:

— Ти ли си Абу Мохамед Мързеливия?

Когато кимнах утвърдително, той продължи:

— Не се страхувай от нищо! Научихме за доброто ти дело.

Попитах го кой е. Той ми отговори, че е брат на змията, която съм спасил.

— Не си далеч от мястото, където е жена ти, и скоро ще я избавиш.

Даде ми своите дрехи, качи ме отзад на коня си и тръгнахме към обширна равнина. Когато стигнахме, той ме свали от коня и ми каза:

— Върви, докато видиш между тези две планини Медния град. Там спри и ме чакай, докато се върна и ти кажа какво да правиш.

Сторих, каквото ми каза. Вървях, докато съзрях града и започнах да обикалям около него. В този миг дойде братът на змията и ми подаде сабя с талисман, за да не може никой да ме види. Той мигом изчезна, а аз започнах да чувам гласове и видях хора, които имаха очи на гърдите си. Когато ме забелязаха, те ме попитаха кой съм и какво търся на това място. Разказах им какво ми се е случило и те рекоха:

— Девойката, която търсиш, е тук, в този град, при дявола, но не знаем какво е направил с нея. Ние сме братя на змията. Сега тръгни към този извор и виж къде изчезва водата. Мини оттам и водата ще те отведе в града.

Направих, както ми казаха. Гмурнах се във водата, минах през един подземен тунел и се озовах на градския площад. Там видях невестата си, седнала на златно ложе с балдахин от скъпо кадифе.

Наоколо имаше дървета от злато, а вместо плодове по клоните им висяха всевъзможни скъпоценни камъни.

Щом ме зърна, тя мигом ме позна, поздрави ме и удивена ме попита:

— Как попадна тук?

Разправих й всичко. Тя се замисли и ми рече:

— Проклетият дявол ме обича толкова, че ми разкри всичките си тайни. Каза ми, че в града има талисман, с който, ако иска, може да избие всички жители, тъй като дяволите се подчиняват само на онзи, който притежава талисмана.

— Къде се намира той и какво представлява? — попитах аз.

Тя ми обясни, че се намирал в една колона и представлявал орел с неизвестни за мене надписи.

— Вземи го, вземи също една кадилница с въглени. Сложи върху тях благовония, които ще привлекат всички джинове. Ако направиш това, всички ще изпълняват твоите заповеди.

Аз станах и открих колоната, която ми беше описала. Направих всичко, както ми беше казала, и джиновете дойдоха и рекоха:

— Ние сме готови да изпълним всичко, каквото ни наредиш!

Заповядах им да вържат дявола. Те го вързаха и дойдоха да ми кажат, че са изпълнили заповедта ми. Сетне им наредих да си вървят, а след това отидох при девойката и й разказах какво съм направил. Попитах я дали иска да дойде с мен. Тя се съгласи и ние напуснахме Медния град през същия тунел, през който бях дошъл.

Вървяхме, докато срещнахме хора, които ни показаха пътя за моята страна. Те ни придружиха до брега на морето и ни качиха на един кораб, който, тласкан от попътен вятър, бързо ни докара до Басра.

Когато жена ми влезе в бащината си къща, всичките й роднини много се зарадваха.

После извиках джиновете с талисмана и благовонията и им наредих да донесат в моя дом всички богатства от Медния град — пари, скъпи метали, скъпоценни камъни. Те изпълниха заповедта ми. Сетне им наредих да доведат маймуната и те я доведоха — унизена и покорна. Рекох й:

— Да бъдеш проклета! Защо ме измами?

Заповядах да я сложат в един сандък и да го запечатат здраво.

Така, о, повелителю на правоверните, заживяхме с жена ми в щастие и радост.

Имам несметни съкровища от перли, диаманти и злато. Ако ми потрябва нещо, заповядвам на джиновете и те ми го носят. Всичко това е дар от аллаха, да бъде благословено името му!

Повелителят на правоверните останал удивен от историята на Абу Мохамед и го дарил щедро, както дарява само един халиф.

Край