Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Набиране
Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов, студенти от Пловдивския университет
Източник
Словото

Българио, Българио,

прекрасна си страна,

но бедна си, Българио,

от славна старина.

 

По твойте злачни брягове

и голи върхове —

ни спомени, ни знакове

от бивши векове.

 

Тук всичко е загинало

и в бурена мълчи,

на твойто старо минало

и гроба не личи.

 

Тук векове владала си,

но няма диря, знак.

Падала си, ставала си,

но се покрита с мрак.

 

На нашите ламтения

не даваш ответ леп,

изкуството и гения

не са живели в теб;

 

не са те обезсмъртени

ни в мрамор, ни в метал,

тук-там стени разкъртени

докаруват ни жал.

 

И твоята история —

изтрити редове —

честта пред нас отвори я

за нови ядове.

 

Тя кървава и страшна е,

ред промахи, беди,

набедница всегдашна е

на нашите деди.

 

Те дойдоха, заминаха

случайно в тоя свет,

без Косово загинаха,

умряха без завет.

 

Българио, имала си

добри и лоши дни,

но гола си, остала си

без славни старини.

 

С великите предания

не си съгряна ти:

едни възпоминания

за срам, за теготи.

 

Но се едно: обичам те,

о, родино света,

с триндафили накичам те

и с лаврови листа;

 

обичам те, защото си

за обич, милий край,

с позора си, с теглото си

ти пак си земен рай.

 

Ти даде ми милувката,

и първия покров,

във теб приех цалувката

на първата любов.

 

Във теб узнах търпеньето

и горката съдба,

и рано йощ в мъченьето

привикнах на борба.

 

Във твойто унижение

и горести свети

аз черпя вдъхновение

за песни, за мечти.

 

Обичам те, защото си

нещастна и света,

защото по челото си

опръскана с калта.

 

Защото си обидена

от злобната съдба,

от всички ненавидена,

със всичките в борба.

 

Защото свойте грешки ти

стократно изплати,

и в мъките най-тежките

велика стана ти.

 

Защото ти в неравната

борба биде юнак,

и имаш Шипка славната

и кървавий Батак.

 

Те днес са Пантеона ти

и твоя Колизей,

светила в небосклона ти

и вечни мавзолей.

 

На вековете бремето,

ни ударите зли,

ни бурите, ни времето

не могат ги свали.

 

Те нови са създания

на твоите деца,

дела от кръв, страдания,

от сили и сърца.

 

Недей тъжи, Българио,

не гледай наназад,

пред теб стои, Българио,

нов кръгозор и свят.

 

Недей жали умрялото:

прахът е прах, немей,

пред теб стои началото

и бъдещето грей.

 

Гради във него лепости,

създавай, работи,

но не стени и крепости

с грамадни висоти

 

от тухли и от камъци —

да траят векове,

а сгради, кули, замъци

от честни трудове,

 

от жъртви и усилия

за работи свети,

що плесенът изгнилия

не смей да посети.

 

Юли 1883

Край