За търговеца и неговия приятел

Един търговец заключил с катинар сандъче, пълно със сребро, дал сандъчето на своя приятел да го пази и заминал. След известно време търговецът се завърнал и помолил приятеля си:

— Братко, дай ми сандъчето!

Донесъл приятелят сандъчето и казал:

— Виж, братко! Катинарът е на мястото си. Както ми даде сандъчето, така ти го връщам.

Търговецът огледал катинара и прибрал сандъчето у дома си. Но като го отворил, що да види? Вместо сребро в сандъчето имало желязо.

Разбрал търговецът, че приятелят му го измамил. Взел той да мисли и да премисля: как да получи среброто си? Загрижен, той ходел всеки ден у измамника.

И ето че веднъж — скок-подскок — тригодишният син на нечестния приятел изскочил от къщи. Търговецът сложил момченцето на коленете си и почнал да го гали. Точно тогава дошъл един съсед, повикал стопанина и излязъл с него. А търговецът това и чакал, взел детето на ръце и го занесъл в своя дом. Имал си той в къщи маймунка. Търговецът свалил гривната и герданчето, с които било накичено момченцето, сложил ги на маймунката и скрил детето.

А приятелят след малко се върнал в къщи и като не намерил сина си, помислил:

„Момченцето седеше на коленете на търговеца, чието сребро аз не върнах. Значи само той може да е отвел сина ми.“

Отишъл тогава при търговеца и запитал:

— Къде е синът ми?

— Братко — отвърнал търговецът, — стана чудо! Твоят син поигра, поигра, па току изведнъж се превърна в маймунка! Виж! Той седи вързан ей там! Нали познаваш гривната, герданчето му?

— Какво? Ти, уважаеми, подиграваш ли се? — извикал неверният приятел. — Къде се е чуло и видяло такова нещо? Може ли момче да се превърне в маймуна!

— Братко! — отвърнал търговецът. — Там, дето среброто може да се обърне в желязо, и момчетата могат да се превръщат в маймуни!

Засрамил се нечестният приятел. Донесъл от дома си среброто, дал го на търговеца и прибрал сина си.