За измамника и слугата му

Имало някога един измамник. Не му се искало да плаща на слугите си и ето как се изхитрил: взел си един чаршаф, но толкова къс, че ако се завиеш с него презглава, краката ти ще останат непокрити, завиеш ли краката си, главата ти ще остане навън. Когато някой от слугите идвал за месечната си заплата, измамникът лягал и му заповядвал:

— Я вземи оня чаршаф и ме завий!

Ако слугата покриел господаря си презглава, господарските крака оставали голи; ако завиел краката му — главата оставала открита. Тогава господарят се разгневявал, обвинявал слугата в непокорство и го изгонвал, без да му заплати за работата. Излязло му най-после такова лошо име, че никой не искал вече да му слугува.

Но минало време. Дошъл по тези места някакъв чужденец и се условил да слугува у хитреца.

Съседите почнали да го съветват:

— Твоят господар е измамник. По-добре го напусни.

— Защо? — запитал новият слуга.

Разказали му съседите как нечестно постъпвал господарят му, но слугата казал:

— Аз все пак ще му служа, а когато си тръгна, ще получа цялата си заплата.

И той усърдно слугувал на господаря си, а като изминал един месец, поискал заплатата си. Тогава господарят, както бил свикнал, легнал и наредил на слугата си:

— Я вземи оня чаршаф и ме завий!

Взел слугата чаршафа и покрил господаря си презглава. Той веднага казал:

— Не виждаш ли — краката ми са отвити!

Слугата покрил краката му.

— Гледай, главата ми е открита! — извикал господарят.

Слугата отново завил главата му с чаршафа.

А господарят се разгневил и закрещял:

— Ти ослепя ли? Не виждаш ли, че краката ми са открити! Значи така ме слушаш ти, а!

Тогава слугата, без да каже зла дума, взел пръчката, която бил скрил наблизо, че като зашибал господаря си по ходилата! Господарят в миг дръпнал краката си и се свил на кълбо под чаршафа. Слугата веднага подпъхнал чаршафа от всички страни около него, казал му: „Остани със здраве“, взел заплатата си и дим да го няма.