Жан-Пиер Шамбон
Медузите

„Странно е да ги видиш през този сезон,

а и толкова много, лоша поличба е“ —

казва жената, която с канджа събира

морски звезди. През отблясък от свода навъсен

между черупки се плъзгат медузите —

бледоморави и прозрачни —

с техните тръпки неуловими

на танцьорка, развяващи кринолини,

и повлекли пихтиести къдрави ленти.

Погнусени и смаяни гледаме дълго

как мудно отскачат под носа на лодките,

насмолени с катран, и ръба на водата

докосват — венчета отровни, нимби

на паднали ангели, камбани забулени,

изскочили от бездната в небето обърнато,

сякаш през мрежите на разума се проврели.