Еди Кадур
Верлен

Верлен? Стърчи над ситната трева,

венец и лира — за окайване; о, бюста

Верлен, набучен на триметров

гранитен грездей, чеп, около който

 

се вият странни музи, пощръклели

компания да са му пред очите

на минувачите, все пак новаци още

в баталиите за наслади. А шумът

 

горчив на моторетка стряска тихата

дъждовна песен сред листата на платани

и кестени; сияен лъч разделя

 

на светло-тъмно цялата червено-

зелена маса и Верлен все тъй навъсен

бленува за това, което ще обвърже всички.