Клодин Елф
Градът

Препълнен е градът с усмивки, с мъртъвци,

с насилия и мрачна непохватност.

Под всеки камък призрак спи и опрощение

на лястовица — сякаш от устата на оракул.

Това било е тук и още във властта е

за злобата, мъстта, кръвта и примирението.

 

Но как да споделиш лудешкото цъфтене

на слънцето, когато залезът избухва,

зората с розовите топли кроасани

и лихвите, които времето си връща,

и нежността на онзи първи скреж на дните,

докоснал всеки, който все така обича?