Жан Оризе
Нока — I

Сияйна геометрия на ветровития простор. Подредените кубове извайват дъги, откриват се тераси и разтрози в базалта. Белотата им напомня разплавеното море/небе на изчезналия хоризонт.

Сред тези кубове, маслини, смокини, борове, кипариси и нарове се диплят въздушни талази, тласкани от слънцето, спряло над покривите от печена глина.

Няколко звуци ритмизират цялата тази хармония: двойният или троен звън над камбанарията на византийската църква — разтърсващо напомняне за Бога — и доста по-крехкият, сякаш продължение на ехото от някакъв сън, звънтеж на хлопките на козите, който тяхното любопитство разсипва наоколо.

Петли и щурци се обаждат, за да накъсат съня и безсънието на хората, все още скрити из домовете си, сред тази ярост от току-що застинала лава.