Жак Шесекс
Тяло

Ухае въздухът на езеро,

димят комините, златисти капки —

запалените лампи — се отронват

и трепкат,

и сякаш целият квартал сред мрачините

се е разпаднал,

 

дърветата все още ярки

ръце размахват сред стените

и тънат,

        и се давят

в студената априлска нощ,

 

тук също всичко тъне

сред смехове и огнените точки на цигарите,

връхлитащи към вас по тротоара,

 

крещят деца,

часът е осем, всичко чезне в тоя лепкав

април, изчезва всяко тяло,

в което броди кръв,

 

и стиховете, лъжещи за всичко,

освен за самотата,

и този вкус стипчив да съществуваш

като забравен в гъсталака сочен плод.