Едуар Моник
Аз имам толкова живот

… аз имам толкова живот в смъртта си

тъй както имам и във вените си — разцъфтяла —

на Запада кръвта червена

на Изтока кръвта червена

на Африка кръвта червена

кръвта червена на Кръвта:

синът ми казва колко е красиво: Слънце!

 

Аз не възпявам повече войната

аз не възпявам повече страха

аз бързам днес макар и закъснял към слънцето

без мене е самотно то самотно е без тебе

така самотно е без нас

то скланя се да пие от морето горчилката на самотата

безсмислени обгаряния от пожара на безбройни партушини

 

аз не възпявам повече различията нито разделенията

танцувам аз пред вашите врати

танцувам танц без минало и заговор

любов наречен

избухва да подпали слабините ти до мойте слабини

и барабаните са думи

и думите не се разпадат

те оцеляват и в злочестините

те оцелели са едничкият ни влог в смъртта

сред киселите приливи и отливи на робското море…

 

… аз имам толкова запаси от подправки

той както кожата ми бълва своите пигменти

спомни си мойто щастие:

аз мелеза от колонист

и внука на индийка и избягал роб

аз ще ти дам зърна от кардамом

и топчета от сплескана масала

сред анасон и сред шафран

ще те опаря сладостно с пиперки и арак

а после на лицата ни ще сложа маските за танц

 

и от главата до петите

ще те покрия с южния загар

и двама с теб ще бъдем Земен остров

Морето ще ни люшка независими

от други полуострови

сред други светове

 

това сме двама с тебе тяло в тяло

това е общата ни цялост…