Жан Мамбрино
Връзка

Каква корава мълния държи в ръка това примряло тяло

и мачка го, от бурята безмилостна сразено!

Опустошението няма нито име, нито тяло,

жестоко сграбчило духа. От свойте вопли задушен.

 

И тялото усеща в свойта мъка вятъра на дивата боязън,

мъртвило, свят, останал под закрила на смъртта,

простор, изпълнен с нищото, с тревоги и с печал белязан,

оставил само мрак да тегне между него и смъртта.

 

Тук малкият човечец, в който се руши животът,

след свойто „да“ съзира винаги дърво зелено

и изведнъж — това лице, пропито с благородство,

 

почти безлично в свойта кротост, в свойто благородство,

искрящо от безкраен спомен за неща лъчисти

с последни капки светлина в очите си.